Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Той отвори прозореца и извади въжето, което предварително беше скрил зад един шкаф. Там имаше и платнена торба с комуникационното му оборудване и други полезни неща. Роби преметна торбата през рамо и върза въжето за парапета на малкия балкон. Погледна надолу и не видя нито фенерчета, нито каквито и да било други следи от вражеско присъствие. Явно всички нападатели вече бяха в сградата.

Примигнаха светлините на самолет, който прекосяваше безоблачното небе. В далечината проблясваха пламъците на газовите факели.

Роби се прехвърли през балкона, използва краката си за опора и започна да се спуска внимателно. Щом стъпи на земята, извади пистолета си, нави заглушителя на дулото, коленичи, прицели се и простреля мъжа, който беше изскочил иззад ъгъла само миг по-рано. Той се свлече безмълвно на земята, но пукотът сякаш отекна над голата и равна земя като оръдеен изстрел.

Онези, които бяха в сградата, вече се спускаха по стълбите към първия етаж. Роби спринтира наляво, а над главата му свистяха куршуми, изстреляни отгоре. Противникът се намираше нависоко, което означаваше, че е в по-изгодна позиция. Куршумите рикошираха от фасадата на сградата и се пръскаха, същински вихрушки от безформени парченца метал. Едно от тях се заби в ръката на Роби, но той не спря да тича, докато не стигна до мъжа, когото току-що бе убил. Вдигна го с едно-единствено ловко движение и го използва като щит. В същото време издърпа автомата от ръцете му, след което взе от джобовете на панталона му и трите резервни пълнителя – всеки с по трийсет патрона. В мъртвеца се забиваха куршум след куршум. Роби изчака първото затишие, пусна тялото, хукна към ъгъла на сградата и свърна зад него.

Добра се до предната фасада, просна се по очи и откри огън по групата мъже, изскочили през входната врата. Те се бяха скупчили един до друг, но тъй като носеха бронежилетки, Роби се целеше само в главите им и след броени секунди повали и петимата на земята. Онези, които не бяха загинали на мига, стенеха, ругаеха и крещяха, а Роби се надигна и хукна към мотора си.

Тогава чу друг звук, който го накара да смени рязко посоката и да се наведе. Над главата му профучаха куршуми. Той се хвърли надясно, претърколи се, прицели се и стреля. Това му спечели няколко безценни секунди, през които да оцени новата заплаха.

Стрелбата идваше от две посоки – деветдесет и двеста и седемдесет градуса на компаса.

Във всяка група имаше по шестима добре въоръжени стрелци с бронежилетки.

Той се почувства поласкан, че са му изпратили цял взвод. Изстреля пълнителя докрай, за да не позволи на противника да надигне глава още няколко секунди, след което сложи предпоследния.

Нямаше никакъв шанс да стигне до мотора. Мястото, на което го беше оставил, се обстрелваше от врага.

Роби не можеше да се затича натам. Щяха да го свалят за нула време. Не можеше да разчита и на подкрепа, а насреща си имаше поне дванайсет души. Разполагаше с два пълнителя от по трийсет патрона за автомата и още седем в пистолета. Онези щяха да изстрелят по него хиляда куршума. Това се превръщаше във война на изтощение с ясен изход.

Замисли се дали да не извади телефона и да се обади на Декър. Ако не за друго, то за да му каже какво се случва и да го помоли да се погрижи за тялото му. Но се отказа. Подобно пораженческо мислене никак не му подхождаше.

Погледна първо наляво, а после надясно в търсене на изход от ситуацията, докато противниците му напредваха бавно. Прицели се в един от тях, който идваше отдясно. Целта му беше да покаже, че не бива да си играят с него. Роби го наблюдава в продължение на десетина секунди през оптичния мерник на пистолета си и проследи зигзагообразните му движения. Засече модела, който мъжът следваше, прицели се и когато той направи крачка вдясно, тя се оказа последната в живота му.

Убитият още не се беше свлякъл на земята, когато Роби се претърколи надясно, а на мястото, на което се бе намирал допреди секунда, се забиха десетки куршуми. Изстрелът с пистолета бе издал местоположението му.

Противниците му прекратиха стрелбата и приклекнаха. Роби предположи, че използват радиостанциите си, за да обсъдят ситуацията и да стигнат до общо решение как да се справят с проблема.

Нямаше намерение да чака резултата от обсъждането. Продължи да се търкаля настрани, докато не стигна леха с повехнали цветя и ниски храсти. Сноповете светлина от тактическите фенерчета шареха по земята, докато противниците му го търсеха от безопасно разстояние, тъй като точността при стрелбата с автомати имаше своите ограничения. Оръжията им бяха създадени, за да сеят смърт на близка дистанция и не бяха особено ефективни на по-големи разстояния.