Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Обявихме Паркър за издирване веднага щом установихме, че е изчезнал – каза Кели. – Но засега нищо.

Тримата вървяха към помещението, в което Садърн беше извършил аутопсията на Памела Еймс.

– Сигурно край града има достатъчно места, където човек може да се отърве от един труп – предположи Джеймисън.

– Така е. Има и много депа, в които всеки ден изхвърлят отпадъци от сондажната дейност, включително радиоактивни материали.

– Радиоактивни!? И просто ги изхвърлят ей така, на открито?

– Да, знам, че не трябва. Но хората правят толкова много неща, които не бива да правят.

– Затова не оставаме без работа – промърмори Декър.

Влязоха в стаята и завариха Садърн да довършва бележките си, които държеше в картонена папка.

Той изгледа Декър изпитателно.

– Разбрах, че сте идвали и сте оглеждали тялото на Креймър в мое отсъствие.

– Да-

– И сте го отворили отново?

– Точно така – повтори Декър.

– Защо? – попита рязко Садърн.

– Защото се налагаше. А сега предпочитам да обсъдим аутопсията на Еймс.

Садърн понечи да отвърне нещо, но се спря навреме и каза:

– Добре, но няма какво толкова да обсъждаме. Когато сте я открили, тя вече е била мъртва от четиринайсет часа. Причината за смъртта е огнестрелна рана в дясното слепоочие. Куршумът е "дум-дум". – Той вдигна едно найлоново пликче. – Пръснал се е. Балистичната експертиза няма да може да го свърже с определено оръжие. Но си е свършил работата.

– Четиринайсет часа – повтори Кели. – Това означава, че е убита около десет вечерта?

Садърн погледна бележките си.

– Да, приблизително.

– Изследвахте ли съдържанието на стомаха?

– Вечеряла е, храната не беше напълно усвоена. Това е. Изпратих проби за токсикологичен анализ. Не открих видими следи от употреба на наркотици. Няма и следи от сексуално насилие или скорошни полови контакти.

Кели кимна, но не каза нищо. Наблюдаваше Декър, който попита:

– Потвърждавате ли, че никой не я е разрязвал като Креймър? Не сме я събличали. Видяхме огнестрелната рана и изпратихме тялото за аутопсия.

Джеймисън погледна партньора си, защото казаното от него бе доста необичайно. Но по изражението му разбра, че си е наумил нещо.

Садърн остави бавно папката.

– Трябва ли да гадая какво намеквате, или сам ще поясните?

– Отбелязали сте, че стомахът и червата на Креймър са били разрязани. Разрязани. Не е необходимо да ви казвам, че тези органи се ползват за контрабанда. Когато ви попитах дали сте забелязали нещо необичайно по време на аутопсията, не споменахте нищо. Бих искал да обясните защо.

– Но аз го вписах в доклада.

– Констатацията ви е буквално погребана под купища друга информация. Задоволили сте се с едно изречение за двата органа. И не сте ги снимали. А те определено е трябвало да привлекат вниманието ви. Това е стандартна процедура.

– Разполагате с нужната информация – сви рамене Садърн. – Не виждам какъв е проблемът. Нищо особено не се е случило.

– Щом сте на това мнение, започвам да се съмнявам, че сте достатъчно компетентен за работата, която вършите.

– И без това я върша само от чувство за граждански дълг – намръщи се Садърн. – Заплащането е мизерно.

Декър погледна Кели, който предпочете да замълчи.

– Смятате, че Креймър е погълнала нещо, така ли? – попита Садърн.

– Открихте ли подобни следи? – контрира го Джеймисън.

– Защото, ако сте открили, не сте ги отбелязали в доклада… – обади се Декър.

– Не открих нищо в стомаха или червата.

– А търсихте ли нещо конкретно? – попита Декър.

– Проверих органите.

– Обърнахте ли повече внимание на стомаха и червата заради начина, по който са били разрязани? – продължи Декър.

– Бях изключително прецизен. Това е всичко, което мога да кажа по въпроса. Ако нещо ви притеснява, обсъдете го с Джо. Е, приключихме ли? Ще ви изпратя подробен доклад до края на деня – каза Садърн, обърна се и излезе.

Декър не помръдна от мястото си през следващата минута, след което отиде до тялото на Памела Еймс и повдигна чаршафа. Видя бледото лице на младата жена и У-образния разрез на гърдите ѝ.

Няма и следа от електриковосиньо. Мозъкът ми си прави каквото си иска, а на мен явно не ми пука. Не, всъщност го мразя.

– Декър? – Джеймисън беше застанала до него. – Добре ли си?

Той кимна отсечено.

– Щях да съм благодарен, ако ме беше информирал предварително – каза Кели.

– Какво ще направиш, след като вече знаеш?