Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Върна снимките в портфейла си и го прибра.

Едва сега забеляза, че в джоба на якето му има още нещо. Плъзна бавно ръка в него и извади… телефон.

Отговорът изскочи в главата му след секунда.

Роби.

Уил Роби беше пъхнал телефона в джоба му, докато му помагаше да се изправи на крака в онази алея. Той бе казал, че ще измисли начин да се свързват, и явно го бе направил. Декър разгледа внимателно устройството в ръката си. Приличаше на обикновен мобилен телефон, но не съвсем.

Набра своя номер, за да провери дали работи. Не успя да се свърже.

Погледна отново дисплея и натисна зелената слушалка.

Телефонът забръмча в ръката му, след което прозвуча глас:

– Очаквах да се обадиш по-рано – каза Роби. – Мина вече цял час.

– Току-що намерих апарата и го тествам как работи.

– Откри ли нещо ново, или просто проверяваш връзката?

– Второто. Ако натисна зеления бутон, ти се появяваш, за да помагаш?

– Не. Идвам, когато натиснеш червения бутон. Но тъй като нямам нито пелерина, нито свръхспособности, не очаквай да се материализирам на секундата.

– Това е нещо като паник-бутон, така ли?

– Който трябва да използваш само когато положението стане безнадеждно. А сега, ако няма нищо друго, мисля да поспя.

– Извинявай, че те притесних – отвърна рязко Декър.

– Не искам да съм груб, Декър, но това е просто работа. Макар и важна. Не сме тук, за да си търсим приятели.

– И аз съм на същото мнение.

– Добре.

– Още нещо.

– Да?

– Благодаря ти за тази вечер.

– За нищо – отвърна Роби и затвори.

Декър стана, остави телефона на нощното шкафче, съблече мокрите си дрехи и облече сухи. Излегна се на леглото и изведнъж му се прииска да бъде някъде много далече от тук. Стори му се изненадващо, дори шокиращо, защото обикновено той искаше да е именно там, където може да разкрие поредното престъпление. В момента това означаваше Лондон, Северна Дакота.

Първата жертва, Айрин Креймър, имаше загадъчно минало и вероятно не бе тази, за която всички я смятаха. Беше учителка през деня, но вечер вършеше нещо съвсем различно. Беше убита и някой бе извършил аутопсия на тялото ѝ, най-вероятно самият убиец. И, изглежда, беше взел нещо от стомаха или червата ѝ.

Хал Паркър беше открил тялото на Креймър, докато преследвал вълк, убил няколко крави, собственост на Хю Досън. Сега самият Паркър беше изчезнал. А Памела Еймс беше мъртва. Възможно ли беше Паркър да е убил Креймър и Еймс? Но в такъв случай защо ще се преструва, че е открил тялото? Защо ще звъни на ченгетата? Това го поставяше във фокуса на разследването, в което нямаше никаква логика.

Декър се замисли и за Уил Роби. Разполагаше единствено с неговите твърдения, че работи за федералното правителство. Но пък той беше спасил живота му. Ами онзи, който се опита да го убие? Той откъде се беше взел?

Накрая Декър си припомни разказа на зет си и думите на онзи служител във военновъздушната станция за бомбата с часовников механизъм. Имаше ли това някаква връзка с редицата от линейки до пирамидата или с нежеланието на полковник Съмтър да им сътрудничи? Трябваше да открият този служител. Освен това той искаше да научи повече за фракинга. Тук щеше да му помогне Бейкър. Знаеше от опит, че където са намесени пари, особено големи пари както тук, те могат да бъдат отличен мотив за убийство.

Не че хората се нуждаеха от кой знае какви причини, за да навредят на други хора.

С тази мисъл Декър постепенно се унесе в неспокоен сън.

– Това прилича на команден център – каза Джеймисън.

Двамата с Декър стояха в голям фургон и се взираха в редицата монитори, разположени върху продълговато ламинирано бюро. На броени метри от тях се намираше петролен сондаж в процес на разработване. Бейкър седеше на въртящ се стол пред мониторите и погледът му сновеше между тях. Фургонът изглеждаше доста комфортен, имаше тоалетна и климатик.

– Наистина е команден център – отвърна Бейкър. – Всъщност го наричаме информационен, защото всичко, което виждате, са данни. – Той кимна към мониторите.

Джеймисън посочи чашата за кафе с пластмасов капак, оставена на една масичка.

– Имате си дори кафе машина, така ли?

– Не я отваряй – предупреди я Бейкър. – Другият ръководител на сондажа я използва като плювалник. Тук не се пуши, затова пристрастените към никотина дъвчат тютюн.

– Благодаря за предупреждението – отвърна Джеймисън, която потръпна от отвращение.

Бейкър кимна към един монитор.