Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– На този екран следим колко барела течност в секунда вкарваме под налягане в сондажния отвор.

– Важно ли е да сте толкова прецизни? – попита Джеймисън.

– О, да, защото нещата бързо могат да се объркат и да повредим отвора или дори да пострадат хора. Никой не иска да се стигне дотам. В момента тъкмо започваме фракинга. Самият сондаж и поставянето на тръбите бяха извършени от друг екип.

– Как протича целият процес? – попита Декър.

– Първоначално пробиваме отвор, после изваждаме сондажните тръби и всичко останало. Поставяме стоманена обсадна тръба в сондажа. Така укрепваме устието му и не позволяваме изтичане. Наливаме цимент, за да фиксираме обсадната тръба. Връщаме сондажните тръби и продължаваме да пробиваме вертикално. Когато приключим, започваме хоризонталните сондажи. Монтираме нови тръби и наливаме още цимент, за да укрепим сондажа. След това идва ред на течността за хидравлично разбиване, която вкарваме под налягане. Всичко се прави на етапи. Всеки отнема около два часа.

– И колко са етапите?

– Близо сто – отвърна Бейкър.

– Господи! – обади се Джеймисън. – Толкова много?

– Сондажът е дълбок, освен това трябва да разбием скалата по оптималния начин и в оптималната посока. – Бейкър отиде до малкото прозорче на фургона и посочи навън. – Тези камиони ще излеят течността за фракинг в сондажа с помощта на онези тръби. Разполагаме и с артилерийски фургон, в който подготвяме експлозивите, необходими за стрелящата глава на перфоратора.

– Артилерийски! – възкликна Джеймисън. – Все едно отивате на война.

– В известен смисъл това наистина е война, макар и срещу твърди подземни скали на милиарди години, чийто покой не е нарушаван никога досега. Стрелящата глава разцепва скалата с помощта на взривове, а перфораторът разширява пукнатините в скалите и достига до петролните залежи. После изолираме района, който ни интересува, и започваме да инжектираме течност в пукнатините.

– Какъв е съставът на тази течност? – продължи с въпросите Декър.

Бейкър отново им посочи мониторите.

– Съставът е стандартен: деветдесет и пет процента от това, което вкарваме, се състои от пясък и вода. Останалото са химикали – биоциди, които да убият бактериите във водата, за да не се влоши качеството на продукта, и други съединения, които повишават вискозитета на течността. Гума гуар, магнезиев хлорид, барит, солна киселина, лимонена киселина, етанол, метанол, натриев ериторбат. Всички тези съставки изпълняват определени цели. Някои превръщат в желе течността, която вкарваме под налягане, други противодействат на корозията, стабилизират глината, намаляват триенето. Има свързващи съставки и какво ли още не. – Бейкър се усмихна широко и продължи: – Някои дни имам чувството, че уча за докторска степен по химия. Тези графики тук показват налягането в тръбата. В началото използваме обикновен пясък, който наричаме пропант, но после го сменяме с керамичен, който задържа пукнатините отворени за по-дълго време. – Той погледна Декър и продължи: – Като онова сравнение с хирургически стент за отпушване на артерии. На всеки етап използваме над сто тона пропант.

– Доста пясък – отбеляза Декър.

– Затова има толкова много самосвали по пътищата – отвърна Бейкър. – Без пясък нищо не можем да направим. Обикновеният пясък идва от Уисконсин, а керамичният се внася от Китай.

– Значи Бакен е пълен с нефт и газ?

– Северозападните райони на този щат наистина са ударили джакпота. В тях се добиват по два милиона барела нефт на ден. За сравнение ще кажа, че Саудитска Арабия произвежда по дванайсет милиона барела дневно. В Близкия изток се намират половината от доказаните петролни залежи в света. И над четиресет процента от природния газ.

– Затова всички следят какво става тук – каза Декър.

– По-голямата част от петрола с цистерни ли се транспортира? – попита Джеймисън.

– Не, пренася се основно по нефтопровода "Дакота", което е доста по-евтино от товарния транспорт. Но капацитетът на тръбата бързо се запълва, затова в момента строят втора.

– И тя е собственост на Стюарт Макклелън? – уточни Джеймисън.

– Точно така.

– А съвсем наблизо са разположени военновъздушната станция и Колонията на Братята – каза Декър.

– Да. Сондажите на Макклелън са единствените в района с изключение на онези край станцията. Те са собственост на друга компания.

– Какво мислиш за газовите факели? – попита Джеймисън. – Това не е ли прахосничество?