Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Видял си какво стана?

Мъжът кимна.

– Бях готов да се намеся, но с твоя приятел се справихте повече от добре. Не исках да разкривам, че съм тук. Стори ми се ненужно, пък и щях да изплаша стрелеца.

– Онези глупаци нямаха нищо общо с мен, а с моя приятел.

– Но не и стрелецът. Той се интересуваше единствено от теб.

– Някой не иска истината да бъде разкрита, а?

– Винаги има някой, който не иска тя да излезе на бял свят. Какво научи тази вечер?

– Научих много неща за фракинга – отговори Декър.

Мъжът го изгледа изпитателно.

– Убеден ли си, че използваш времето си по най-добрия начин?

– Ако не си на същото мнение, съм готов да изслушам аргументите ти.

– Явно събираш всякаква информация.

– А ти явно знаеш по-добре от мен какво става тук.

– Едва ли. Не съм нито полицай, нито следовател. Уменията ми се простират в съвсем друга област.

– Настигна ли стрелеца?

– Да речем, че няма да създава повече проблеми.

– Бихме могли да го разпитаме – предложи Декър.

– Няма да създава повече проблеми.

– Искаш да кажеш, че е мъртъв? Но той можеше да ни даде някаква насока.

– Предполагам, че между него и хората, които ни интересуват, стоят поне четири звена посредници. Щяхме само да си загубим времето, а то ни е ценно.

– И просто го уби?

– Има ли значение?

– Аз съм ченге. Такива неща имат значение за мен.

– Нека аз се тревожа за това. А ти върши нещата, в които те бива. Разчитаме на теб.

– След като случаят е толкова важен, защо федералните не изпратят повече хора тук?

– Не искат да привличат излишно внимание, Декър.

– Струва ми се, че не си пристигнал в Северна Дакота с граждански самолет…

– Живеем в свободна страна. Всеки може да мисли каквото си иска.

– Как мога да се свържа с теб? А и ти с мен?

– Ще намерим начин.

– Може ли поне да ми кажеш името си?

Мъжът се поколеба и това бе първата проява на неувереност, която Декър забелязваше у него.

– Роби. Уил Роби.

– Уил Роби? Казал ти е името си?

Джеймисън се взираше в мокрия до кости Декър, който се беше облегнал на стената в нейната стая. От дрехите му капеше вода. След като се прибра в хотела, той почука на вратата ѝ и я събуди. Сега тя седеше на леглото по клин и тениска и го гледаше с недоумение.

– Аха.

– Добре. Да видим дали съм те разбрала правилно. Първо ви напада банда глупаци, но с Бейкър ги спуквате от бой?

– Имаха зъб на Стан, не на мен.

– После някой се опитва да те убие с експлозивен куршум, но този Роби те спасява. След което хуква нанякъде, за да види сметката на стрелеца. После се връща и заявява, че в града се случва нещо важно, а от теб се очаква да го разкриеш час по-скоро, и то без помощта на Бюрото или други федерални служби.

– Да, съвсем точно.

Джеймисън се отпусна рязко назад и удари леко главата си в таблата на леглото.

– И Уил Роби заяви, че е на наша страна?

– На наша страна, но в друг екип. Но най-интересното нещо от тази вечер е онова, което Стан е чул от служителя във военновъздушната станция.

– Че седим върху бомба с часовников механизъм? Много утешителна новина.

– Според Стан той се казва Бен. Бил в униформа, което означава, че това се е случило преди появата на "Вектор".

– Зет ти не е ли проучил за какво става въпрос?

– Стан не е ченге. Освен това двамата са разговаряли в бар, пиели са бира… Вероятно не е взел думите му на сериозно.

– Но са му направили впечатление.

– Явно да – призна Декър. – Затова е запомнил разговора.

– Да се върнем на Роби. Кой е той? Твоят ангел-хранител?

– Определено, поне тази вечер. Ако не ме беше дръпнал, куршумът щеше да ми пръсне главата. Буквално!

Джеймисън потръпна при думите му.

– Повече никога няма да те пускам сам. Винаги намираш начин да се забъркаш в нещо. Винаги!

– Просто отидох да изпия една бира и да поговоря със Стан. Не съм си търсил белята.

– Тя сама те намира – отвърна Джеймисън, след което попита с по-спокоен тон: – Как ще се отрази това на разследването ни?

– Нямаме конкретни доказателства, че случилото се тази вечер и появата на Роби са свързани с убийството на Креймър.

– Възможно ли е в град като Лондон, Северна Дакота, да действат едновременно две престъпни мрежи?

Декър прокара длан по мократа си коса.

– Да анализираме ситуацията логично. Креймър е била на трийсет. Пристигнала е тук преди година. Завършила е колеж…

– За което не разполагаме с потвърждение. Така казаха Братята, но те не са извършили никаква проверка, доверили са се на документите, които им е показала.