Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Абсолютно. Познаваш ли баща ѝ?

– Не. Освен това ние никога не сме… не сме… нали се сещаш?

– Не сте правили секс?

– Именно. Просто сме приятели.

– И аз ще бъда откровен с теб. Проследих те до тук първата вечер. Беше ти увиснала на врата…

– Каролайн обича да се забавлява. Но аз съм прехвърлил петдесет. По дяволите, мога да ѝ бъда баща.

– Това изобщо не спира повечето мъже.

– Така е – отвърна Бейкър и се наведе над чашата си.

– По едно време изчезнахте и не ви видях повече. Реших, че сте…

– Не. Каролайн има стая над бара. Качи се горе. Заболя я глава. Така поне ми каза. А аз се прибрах.

– Аха.

Декър извади снимката на Айрин Креймър, която бе получил от Кели, и я плъзна по масата.

– Случайно да я познаваш или просто да си я виждал из града?

Бейкър взе снимката и я разгледа внимателно.

– Това ли е убитата жена?

Декър кимна.

– Айрин Креймър. Учителка в Колонията на Братята.

– Учителка? Странна работа. Защо някой ще иска да убие учителка?

– Работела е и като ескорт. В тези среди е известна като Минди.

– Гледай ти! – възкликна Бейкър и върна снимката на Декър. – Никога не съм я виждал. И не се занимавам с такива жени. Имам четири деца. Не искам случайно да направя още някое. Предпочитам да гледам филми по телевизията и да си пия бирата.

– Имаш ли тук познати, които да нямат такива задръжки?

– Колкото щеш.

Декър отново плъзна снимката по масата.

– Вземи я, покажи я тук-там, поразпитай. Да видим какво ще излезе. Какво знаеш за станцията на военновъздушните сили?

– Минавам покрай нея всеки ден – и когато отивам на работа, и когато се връщам.

– Отидохме да разговаряме с командира. Не беше никак словоохотлив.

– Да, военните там се отнасят твърде сериозно към задълженията си… така поне съм чувал. Охраната е доста строга.

– Каза, че мястото било безопасно, нямало злополуки. Но отвън бяха паркирани доста линейки. Нещо не се връзваше.

Бейкър се замисли и изражението му леко помръкна.

– Какво има? – попита Декър, забелязал реакцията му.

– Част от момчетата, които служат там, обикалят баровете от време на време. Аз също съм служил, затова винаги намираме общ език. Те са в авиацията, аз съм бил в пехотата, но въпреки това сме били заедно на различни обучения, участвали сме в съвместни акции…

– И?

– Една вечер пиехме бира, когато чух нещо странно. Бен – мисля, че така се казваше – подхвърли нещо. И аз го запомних. Нямаше как да го забравя.

– Какво каза?

Преди да отговори, Бейкър допи бирата си и погледна Декър в очите.

– Че всички ние седим върху една проклета бомба с часовников механизъм.

Декър и Бейкър си поръчаха по още една бира и пържени картофи, след което си тръгнаха. Никой от двамата не забеляза групичката младежи, които стояха до бара и не откъсваха поглед от тях. Вече се беше стъмнило и улиците бяха опустели заради късния час и дъжда.

Не бяха изминали и една пряка до улицата, където Бейкър беше паркирал пикапа си и която водеше към хотела, когато Декър забави ход.

– Какво става? – попита Бейкър.

– Имаме компания. И не мисля, че е приятелски настроена. Виж сам.

Бейкър се огледа и видя трима младежи да им препречват пътя. Други трима вървяха зад тях.

– Познаваш ли ги? – попита Декър.

Когато мъжете се приближиха, Бейкър отвърна тихо:

– Разпознавам двама. Онези, които нокаутирах, за да не тормозят Каролайн.

– И аз предположих същото. Явно търсят реванш.

– Проблемът не е твой, Еймъс. Ще се опитам да ги убедя да те пуснат.

Декър го изгледа невярващо.

– Наистина ли мислиш, че ще те оставя сам?

– Е, няма да е първото улично сбиване, в което участваме заедно – ухили се зет му.

– Най-вероятно няма да е и последното.

– Виждаш ли оръжия?

– Май един от тях държи нож. – Декър погледна през рамо. – А друг носи бейзболна бухалка.

– Имаш ли пистолет?

– За съжаление, го оставих в хотела. Не очаквах да ми потрябва, нали излязох да изпием по една бира. Но мога да им покажа служебната си карта.

– Съмнявам се, че тези идиоти могат да четат.

– Добре тогава.

– Май ще трябва да се справим с проблема по традиционния начин. А това не ме радва, тъй като съм облякъл най-хубавите си дрехи и не искам да ги папам.

– Не виждам друго решение, Стан.

Декър погледна наляво и видя кофи за боклук, наредени до стената.

– Кого си избираш – онзи с ножа или другия, с бухалката?

– Предпочитам хлапака с ножа. Ей, спомняш ли си мача срещу отбора на Мичиган през последната година в колежа?