Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Декър се взираше през прозореца на хотелската си стая към улицата, която гъмжеше от автомобили и пешеходци. Фракингът, мислеше си той, е превърнал Северна Дакота от заспал фермерски щат в процъфтяващ промишлен център.

Нямаше представа защо Памела Еймс е отишла при Паркър. И да е имала дамска чанта, тя липсваше. Същото се отнасяше и за мобилния ѝ телефон. Оръжието на убийството беше изчезнало. Нямаше нейни отпечатъци в пикапа на Паркър, затова Декър не знаеше как се е добрала до ранчото му. Уолт Садърн щеше да извърши аутопсията и той се надяваше да научи от нея нещо, което да им помогне.

Разговаряха с хората от заведението до бензиностанцията. Памела наистина бе работила там, но беше пропуснала нощната си смяна. Колегите ѝ напразно се бяха опитвали да се свържат с нея по телефона – което потвърждаваше предположението, че е имала мобилен телефон. Кели се помъчи да проследи местоположението на апарата, но без резултат. Никой не знаеше и къде е живяла. Управителят на заведението обясни, че чековете със заплатата не се изпращат по пощата, а се получават на ръка в края на работната седмица. Ако бе сменяла квартири или бе живяла в някоя изоставена къща, както нерядко се случваше, може би никога нямаше да установят какво точно е правила в месеца след напускането на Колонията.

Декър погледна часовника си. До срещата му с Бейкър в "Окей, жокей" оставаха трийсет минути. Той позвъни на личния телефон на Богарт, но се включи гласова поща. Остави съобщение, в което му разказа за убийството на Памела, за изчезването на Паркър и за възможната им връзка със смъртта на Креймър. Не изключи вероятността Паркър да е бил отвлечен. Или да е убил момичето поради някаква причина и да е избягал.

Той се изми, сложи си чисти дрехи и излезе. На път за бара срещна Бейкър на улицата.

– Как върви разследването?

– Върви криво-ляво. А фракингът?

Бейкър се усмихна широко.

– Супер е!

Влязоха в "Окей, жокей", намериха си като по чудо свободна маса и си поръчаха наливна бира.

Когато им я донесоха, те надигнаха халбите и ги преполовиха.

– Пак говорих с Рене – започна Декър.

– Да, тя ми каза. Надявам се, че вече не се тревожиш чак толкова за нас.

– Виж, Стан, не е нужно да се притесняваш за мен. Щом вие сте добре, щом сте се погрижили за децата, значи всичко е наред.

Бейкър остана изненадан, но и доволен от думите му.

– Благодаря ти, Еймъс. Между нас с Рене все още има добри чувства. Предполагам, че така ще бъде винаги. Толкова години сме били заедно, а имаме и деца, разбира се. Заради тях ще останем близки независимо от обстоятелствата. Децата са всичко… – Бейкър пребледня, когато изрече последните думи, и каза: – Аз… имах предвид…

– Знам, Стан – отвърна Декър и отпи от бирата си. – Доколкото разбирам, тук ти харесва, а?

– О, да, някои по-млади колеги намират градчето за прекалено затънтено, но аз съм живял в Аляска, където думата "затънтено" има съвсем друг смисъл.

– Разкажи ми за този бизнес с фракинга – каза Декър.

– Защо се интересуваш? – учуди се Бейкър.

– Разследвам убийство. Хората убиват поради какви ли не причини – за пари и власт например. А тук парите и властта са свързани с фракинга, нали?

– Прав си. Ако не беше той, никой нямаше да дойде на това място. Какво точно искаш да знаеш?

– Как се случва всичко.

– В земята има нефт и газ, компаниите ги изпомпват и после ги продават за много пари.

– Това ми е ясно. Но доколкото знам, не е толкова лесно да се извлекат от земята.

– Никак даже. Преди да дойда, прочетох доста по темата. Исках нещата тук да се получат, затова трябваше да знам дали този бизнес има бъдеще. Северна Дакота и преди е преживявала петролни бумове и кризи…

– Ясно, продължавай.

– Първото находище на нефт в този щат било открито близо до някакъв малък град, Тайога, в началото на петдесетте години на миналия век. Геолозите решили, че няма никакъв смисъл да правят сондажи тук, в Бакен, защото петролът трудно щял да бъде изваден на повърхността. Всички големи играчи на пазара се опитали, но се провалили. Сондажите около Лондон започнали едва в средата на деветдесетте. И тогава се оказало, че компаниите са пробивали земята в грешната посока. Вертикалните сондажи не вършат работа както на други места. Тук първо трябва да пробиеш вертикално, а щом достигнеш шистите, да започнеш да пробиваш настрани, или хоризонтално. За целта сондирането се комбинира с фракинг, или вкарване на вода, глинест разтвор и химикали под налягане. Това се прави, за да се улесни разбиването на шистите. Вкарва се и пясък, което пречи на шистите да се затворят отново.