Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Нещо като стентовете, които хирурзите поставят, за да отпушат артериите?

– Именно. А що се отнася до извличането на петрола, представи си сламка в чаша вода. Наливаш още течност и други неща през сламката, откъдето те попадат във водата. И тъй като няма къде да отиде, водата ще тръгне да се изкачва през сламката. По същия начин в резултат на фракинга петролът излиза на повърхността.

– До каква дълбочина стигате?

– Приблизително три километра отвесно, след което продължаваме хоризонтално, като на всеки етап действаме изключително прецизно. Това може да продължи още няколко километра. Общата дължина на сондажа и тръбите е от порядъка на шест хиляди метра.

– И всички тези петролни платформи, които виждам наоколо, са издигнати върху залежи от нефт и газ?

– Да. До всяка платформа има още много. За пробиването на един петролен сондаж са необходими от пет до двайсет и пет милиона литра вода. Плюс две хиляди самосвала пясък. Подготовката на сондажа отнема от три до шест месеца. Едва след това той започва да дава нефт, но пък експлоатацията му може да продължи двайсет, трийсет, дори четиресет години. Когато нефтът свърши, запечатват сондажа, рекултивират земята и собственикът си я получава обратно.

– А ти с какво се занимаваш?

– Когато пристигнах тук, работех на сондажите – пробивах, поставях тръби и всичко останало наред с младоците. После, когато шефовете откриха, че притежавам доста опит, ме назначиха за оперативен ръководител на някои от сондажите. Сега седя в един фургон и следя монитори. Мога да ти покажа някой път, ако те интересува.

– Би било полезно. Ще ти бъда благодарен, Стан.

Бейкър се усмихна.

– Какво? – попита Декър.

– Не сме се виждали толкова често и не сме разговаряли толкова дълго, откакто завърши колеж и стана професионален футболист.

– Да, така си е. А сега ми разкажи за Каролайн Досън.

Бейкър определено се смути.

– Знааам. Чудиш се какво ли прави богата и красива млада жена с непохватен дъртак като мен.

– Не си мислех точно това.

– Хич не умееш да лъжеш.

– Каква е историята?

– Влязох тук една вечер и я видях на бара. Забъркваше коктейли. Реших, че е обикновена барманка.

– Защо е правела коктейли?

– Баща ѝ е собственик на заведението.

– Не знаех, но звучи логично. И все пак тя не се нуждае от пари.

– Каролайн няма нищо против да работи, дори това да означава да си изцапа ръцете. Била е камериерка в някои от хотелите и пансионите на баща си, касиерка в магазин, дори е карала камион. Има професионална книжка – добави Бейкър.

Декър явно бе впечатлен.

– Браво! Това говори добре за нея.

– Та да се върнем на онази вечер… Поръчах си бира, без да имам никаква представа коя е тя. Разни пияни хлапаци я сваляха цяла вечер, но тя не им обърна внимание. Интересуваше се единствено от мен, може би защото само аз не се опитвах да я свалям. Освен това познавах някои от момчетата и ги предупредих да я оставят на мира. Каролайн започна да ме разпитва и аз ѝ разказах това-онова. Дори ѝ показах снимка на децата. И тогава тя ми каза в колко часа приключва смяната ѝ.

– Защо го е направила? Искала е да се срещнете по-късно?

– Не. Каза ми го само защото аз я попитах. Сякаш се напрегна, все едно и аз бях започнал да я свалям. Обясних ѝ, че искам да се погрижа да се прибере спокойно, защото онези пияни глупаци не разбират от дума. Каролайн каза, че колата ѝ е отвън. Хубава кола. Порше джип. От онези с широките гуми и гъзарските шарки по тях. Подарък от баща ѝ за рождения ѝ ден. Тези неща ги научих доста по-късно, естествено.

– Добре, какво се случи?

– Изчаках я срещу бара. За всеки случай. Две от отрепките, които ѝ бяха досаждали, тръгнаха след нея. Каролайн им каза да се разкарат, но те бяха пияни и не разбираха от дума. Нещата щяха да излязат от контрол. Започнаха да ѝ посягат, да я опипват, уплаших се, че могат да направят нещо по-лошо. Притичах и… ами убедих ги да я оставят на мира.

– И как по-точно ги убеди, Стан? – усмихна се Декър.

– Като ги пратих в безсъзнание. Не мисля, че го очакваха от човек на моята възраст. Както и да е… Каролайн искаше да ми се отблагодари и ме покани на вечеря. Не можех да повярвам. Никога не ми се беше случвало жена да ме кани на вечеря, дори Рене не го е правила, а тя не е от най-срамежливите. Започнахме да се срещаме от време на време. Признавам, че никак не си подхождаме, но се чувствам добре с нея. А и Каролайн е забавна. Мисля, че всеки заслужава да разпусне малко от време на време, нали?