Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Така е – призна Бейкър, – но не разполагаме с достатъчно тръби, за да транспортираме газа. А дори да ги имаше, местният газ се отличава с високо съдържание на тежки въглеводороди. Операторите на газопроводи не ги обичат, защото могат да запушат тръбите.

– Какво е решението? – поинтересува се Декър.

– Създадоха технология за разделянето на метана от тежките въглеводороди още на място.

– А сблъсквате ли се с някакви проблеми по време на фракинга? – продължи Декър.

Бейкър кимна.

– Най-често става въпрос за "тапи". Случва се, когато пясъкът задръсти или блокира сондажа. Помпата се изключва автоматично, защото налягането в тръбата скача и се задейства авариен сигнал.

– Как се справяте с този проблем? – попита Джеймисън.

– Отваряме сондажа и изсипваме барели с течност, която да разчисти тапата. При по-сериозни случаи – например ако има нужда от инвазивна интервенция, тъй като оборудването е корозирало или условията в резервоара са се променили – използваме ремонтна сонда. Спускаме специално оборудване, което ни позволява да разгледаме какво става вътре и да измерим определени параметри, след което решаваме как да процедираме.

Декър изглеждаше впечатлен.

– А аз винаги съм смятал, че просто копаеш дупки с лопата.

– И това съм правил навремето – ухили се Бейкър. – Но сега всички разчитаме на науката и технологиите. Предпочитам да работя във фургон със собствена тоалетна, климатик през лятото и отопление през зимата.

– Изумително наистина – отбеляза Джеймисън.

– Колко дълго планираш да останеш тук, Стан? – попита Декър.

– Колкото се налага, за да спестя пари и да се пенсионирам. И да помогна на децата да се изучат. После ще замина за Флорида, ще изхвърля телефона си в океана и ще ловя риба. И няма да се върна, докато съм жив.

– А сега ми кажи какво си спомняш за човека, който ти е казал, че седите върху бомба с часовников механизъм. Бен, нали?

– Да… поне така се представи.

– Фамилия?

Бейкър разтри лицето си с длани и се облегна на стола.

– Не си я спомням. Мина повече от година, около нас имаше много хора и аз бях пил…

– Сигурен ли си, че е бил от военновъздушните сили?

– Да, беше в камуфлажна униформа, а и сам каза, че служи там.

– Ако ти покажем снимки на всички служители, ще успееш ли да го познаеш?

– Най-вероятно да. Но как ще го направите? Бил съм в армията. Военните не споделят информация с никого.

Декър погледна Джеймисън.

– Ще измислим нещо.

– Как ще накараме полковник Съмтър да ни предостави списък на личния състав? – попита Джеймисън, докато шофираше към града. – Той дори не е отговорил на предишното запитване на Кели. Не виждам как ще извадим заповед за обиск. Нямаме никакви основания. На всичкото отгоре този Бен отдавна е напуснал. Нали целият персонал там вече е от "Вектор".

– Ще помоля за съдействие – отвърна Декър и извади устройството, което Роби му беше дал.

– Какво е това? – попита Джеймисън.

– Както изглежда, пряка линия с Батман.

Декър натисна зеления бутон. Две секунди по-късно прозвуча гласът на Роби:

– Да?

– Нуждая се от помощ. Не знам дали ще се справиш…

– Кажи ми за какво става въпрос.

– Издирваме бивш служител на военновъздушната станция. Малкото му име е Бен, нямаме представа за фамилията.

– Военен ли е?

– Да. Разбрахме, че Министерството на отбраната е изтеглило своя персонал и е поверило станцията на частна компания на име "Вектор". Знаеш ли нещо за тях?

– Защо този Бен е толкова важен? – попита Роби вместо отговор.

– Споменал е пред човек, на когото имам доверие, че седим върху бомба с часовников механизъм. Затова искам да говоря с него.

– Ще видя какво мога да направя.

– И още нещо.

– Да?

– Имаш ли представа защо Бюрото се интересува от Айрин Креймър?

Връзката прекъсна.

Джеймисън погледна Декър.

– Е?

– Не съм сигурен. Май казах нещо, което не трябваше да казвам.

Двамата минаха покрай западната граница на Колонията, където сред камионите и фургоните се издигаха нефтени платформи в различни цветове, а около тях кипеше труд.

Декър прочете табелата пред платформата, разположена най-близо до военновъздушната станция: АМЕРИКАНСКА ЕНЕРГИЙНА КОМПАНИЯ. От двете ѝ страни се издигаха високи пилони с американски знамена, които се полюшваха на лекия бриз.

– Доста патриотично – отбеляза сухо Декър.

– Че има ли нещо по-американско от това да търсиш нефт? – отвърна шеговито Джеймисън.