Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Нищо. Информацията е включена в доклада, нали?

– Но не и там, където ѝ е мястото.

– Не и там, където ѝ е мястото? Нищо не мога да направя в такъв случай. За бога, ако не е Уолт, няма да има кой да извършва аутопсии. Не мисля, че имам опции.

– Аз пък мисля, че непременно трябва да намериш друг човек.

– Нали не вярваш, че Уолт нарочно…

– Нито вярвам, нито не вярвам, докато не го докажа – прекъсна го Декър. – Държа да сме наясно с това.

Той покри с чаршафа тялото на Памела Еймс, излезе от стаята и затръшна вратата след себе си.

– Май е ядосан – отбеляза Кели.

– С пълно основание – отвърна Джеймисън.

Тя последва Декър и остави Джо Кели сам с трупа.

Беше топла дъждовна нощ, в която Уил Роби имаше мисия. Той беше с камуфлажен гащеризон и уред за нощно виждане, а на китката на едната си ръка носеше проследяващо устройство със сателитна връзка. Под гащеризона си беше сложил бронежилетка с плочи, които биха спрели всички куршуми от пистолет и повечето от карабина. Плочите щяха да го защитят и при нападение с нож. Стига, разбира се, острието да не попаднеше в главата или във феморалната му артерия. Тогава с него беше свършено.

Роби зае позиция на ниско възвишение и огледа околността с уреда за нощно виждане. Вляво от него искряха светлините на Колонията на Братята, а вдясно – тези на военновъздушната станция. Отвъд тях се издигаха нефтените платформи, които ги обсаждаха като вражеска армия.

Край платформите сновяха хора и камиони. Роби виждаше и фаровете на автомобилите, които се движеха на територията, притежавана от Братята. Радарната инсталация се издигаше високо над всички тях, докато оглеждаше нощното небе за ядрени ракети и космически обекти.

Бяха му описали Еймъс Декър с три думи – интелигентен, странен, непреклонен. При първата им среща не бе забелязал нищо странно у него, но Декър определено му се беше сторил интелигентен. Надяваше се, че той ще оправдае и последната дума от тази кратка характеристика. А Алекс Джеймисън имаше отлична репутация в Бюрото. Роби добре знаеше колко важни са партньорите. В тази мисия неговата партньорка му липсваше много. Но в момента Джесика Рийл се намираше далече, заета със задача в много по-опасна част на света. Макар че и този район на Северна Дакота не беше лишен от насилие.

Уил Роби се изправи, напусна позицията си и забърза напред.

Стигна до оградата на военновъздушната станция.

Колегите му се бяха опитали да следват стандартната процедура на любезност. Но бяха ударили на камък.

Затова сега той бе изпратен да действа по не толкова любезен начин.

Разполагаше с необходимото оборудване, ако бъдеше възпрепятстван, макар че бе инструктиран да го използва само в краен случай. Заповедта гласеше да не убива никого тази вечер. Разбира се, противниковата страна нямаше да се поколебае да стреля, тъй като в негово лице щяха да видят нарушител, проникнал незаконно на тяхна територия. Нарушител, който търси истината, но въпреки това… нарушител.

Роби имаше карта на обекта в телефона си, затова спря за секунда да огледа външния периметър. По всичко личеше, че за охраната са се погрижили хора, които си разбират от работата.

Бяха му казали, че в системите за защита все пак има сляпо петно. Роби прескочи външната ограда точно за десет секунди. Ръкавиците от стоманени халки му позволиха да се прехвърли с лекота над бодливата тел. Знаеше къде в земята са заровени датчици за натиск – под ъгъл от четиресет и пет градуса спрямо стълбовете на оградата и на половин метър един от друг. Ако настъпеше някой от тях, в най-добрия случай щеше да задейства алармата. В най-лошия щеше да задейства мина и да хвръкне във въздуха.

Роби внимаваше къде стъпва и стигна без проблеми до вътрешната ограда. По нея минаваха две редици бодлива тел и преодоляването ѝ го забави повече от предвиденото. Той скочи безшумно от другата страна, приклекна, огледа се и се ослуша. Поне три четвърти от всяка негова мисия минаваше в оглеждане и ослушване. Това му позволяваше да оцелее. Искаше да излезе жив и здрав от тук, а не в черен найлонов чувал.

С прехвърлянето през оградата лесната част от задачата му приключи.

Роби нямаше представа дали охраната използва кучета. Информацията по въпроса бе повече от оскъдна. Невъзможно беше да заблуди някое куче, особено за дълго време. Затова си носеше нещо, което да му помогне да се справи и с това препятствие.

Покрай алеите бяха разположени камери, но Роби знаеше точното им местоположение, затова не попадна в обектива на нито една от тях.