Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

В небето се появи малък самолет, който заходи към пистата, ориентирана в посока изток-запад по протежение на сградите на военновъздушната станция. Колесникът докосна асфалта, пилотът натисна спирачките и включи реверса. Самолетът спря. Няколко души се затичаха към него. След тях се движеше количка за голф. Може би пристигаше някоя важна клечка.

Изкушението беше толкова голямо, че Роби едва се сдържаше да не се отклони от маршрута си, независимо какво му подсказваше здравият разум. Но в неговата професия личната безопасност никога не стоеше на първо място. Най-важното беше изпълнението на мисията. Той беше проникнал на територията на базата с цел да събере разузнавателна информация. И това, което можеше да научи сега, вероятно не отстъпваше по значение на папката от шкафа с личните досиета.

Роби смени посоката и се прокрадва покрай стената на сградата, докато пред погледа му не изникнаха пистата и самолетът. Пилотите тъкмо бяха спуснали стълбата. Той направи още няколко крачки и в този момент пътниците започнаха да слизат.

Първият беше висок широкоплещест мъж на около петдесет. Той не носеше униформа, а черен костюм без вратовръзка. Последва го жена на същата възраст, облечена в сив костюм с панталон. Тя държеше кожена чанта. Последният пътник отново бе жена, но по-млада, с черна пола и сако, която се взираше в телефона си.

Роби видя всичко това и дори направи няколко снимки с камерата, вградена в уреда за нощно виждане. Проследи действията на новодошлите, които се качиха в количката за голф. Шофьорът ѝ потегли веднага след като те се настаниха в нея. Роби направи още две-три снимки, преди количката да изчезне между сградите.

Миг по-късно той обърна гръб на пистата и хукна към оградата.

Защото вече му беше ясно, че охраната на базата има кучета. И те бяха доловили присъствието му.

Без да спира, извади от джоба си три неща, които захвърли зад себе си на разстояние от метър и половина едно от друго, така че да оформят върховете на триъгълник.

Погледна назад; кучетата вече тичаха към него. За щастие, не се виждаха хора, защото Роби можеше да се справи с кучетата, но нямаше никакъв шанс срещу куршумите. Бяха две: немска овчарка, която изглеждаше достатъчно едра и зла, за да откъсне ръката му, и малко по-дребен ротвайлер, който май беше още по-свиреп. Той не се съмняваше, че малките изненади, които бе приготвил и хвърлил зад гърба си, ще свършат работа. И най-добре дресираните кучета нямаше да им устоят дори когато преследваха плячка.

Кучетата спряха рязко и се нахвърлиха върху това, което Роби им бе оставил. Още след първата хапка краката им отмаляха и те се свлякоха на земята. Малко по-късно щяха да се съвземат и отново да се превърнат в същински зверове, но тогава него нямаше да го има тук.

Той се прехвърли през оградата два пъти по-бързо, отколкото на идване, и успешно избегна датчиците за натиск.

Куршумът долетя изневиделица и го удари в гърба. Бронежилетката пое кинетичната енергия и я преразпредели по цялата си повърхност. Роби оцеля, но имаше чувството, че току-що го е ритнало огромно магаре.

Преодоля втората ограда по-бързо и от първата. Скочи от другата страна в мига, в който прожекторите започнаха да търсят нарушител, а над военновъздушната станция отекна сигнал за тревога.

Роби бързо потъна в мрака.

След което задачата му се усложни допълнително.

Но той и не беше очаквал друго.

Хеликоптерът се издигна над площадката и полетя на запад по следите на нарушителя. От дясната му страна проблесна прожектор. Лъчът се насочи надолу и освети потъналата в мрак земя толкова ярко, сякаш бе обхваната от горски пожар.

Само след секунди лъчът засече целта и не я изпусна.

Миг по-късно джипът оживя и фаровете му грейнаха. Преди да успее да потегли, хеликоптерът вече беше увиснал пред него и беше насочил 50-калибровото си оръдие към предното му стъкло. Едно натискане на спусъка и джипът щеше да стане на парчета, а шофьорът му нямаше да има никакъв шанс да оцелее.

Пилотът включи високоговорителя и нареди на водача да излезе от колата.

Той не се подчини на заповедта.

Хеликоптерът не помръдна в продължение на цяла минута, докато пилотът обсъждаше ситуацията със своите командири. След още една минута машината кацна и от нея слязоха четирима тежковъоръжени мъже с бронежилетки, които обградиха джипа. Наредиха на шофьора да излезе от колата, но той отново не се подчини и тъкмо когато щяха да открият огън, клаксонът на джипа прозвуча оглушително. Стъклото на предната лява врата започна да се спуска и мъжете отстъпиха крачка назад. Прицелиха се в отвора, готови да натиснат спусъците, ако там се покаже оръжие.