Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Явно взаимоотношенията им са сложни – отбеляза Джеймисън.

– Така е – кимна Кели.

– Значи с Шейн сте приятели. Май сте на една възраст?

– Учихме заедно в гимназията. С Каролайн също. Да, бяхме добри приятели. Почти неразделни.

– Да се върнем на случая – обади се Декър. – Доколкото разбрах, Хю Досън е наел Хал Паркър да убие вълк.

– Да.

– Вълците създават ли ви проблеми?

– Могат да нанесат големи щети. Вълци, диви кучета, койоти, пуми… Способни са да унищожат цяло стадо.

– Какво друго можеш да ни кажеш за Досън? – попита Декър. – Спомена, че изглеждал приятен и общителен, но щял да те прегази, ако се изпречиш на пътя му.

– Това май ви е повече от достатъчно. Но ще ви оставя сами да си съставите мнение, като се срещнете с него.

– Каза ни, че съпругата му е загинала при нещастен случай. Какъв? – намеси се Джеймисън.

– Ужасна трагедия – кимна Кели. – Резултат от няколко взаимосвързани събития с неизбежен край. Автомобилът на Мади Досън попаднал в снежна буря. Загинала от отравяне с въглероден оксид. – Кели поклати глава. – Най-вероятно е изпаднала в безсъзнание, преди да разбере какво се случва. И все пак ужасен начин да си отидеш от този свят.

– Вярно – отвърна Декър, – но пак е по-добър от смъртта на Айрин Креймър.

– Прилича на имението от "Далас" с тази разлика, че е два пъти по-голямо – отбеляза Джеймисън, докато караше по павираната алея.

От двете страни на алеята имаше редици високи дървета с гъсти зелени корони.

– А Макклелън къде живее? – попита Декър.

– В апартамент в центъра на града – каза Кели.

– В апартамент? – учуди се Джеймисън. – Той не е ли по-богат от Досън?

– След толкова възходи и падения на петролния пазар е станал доста предпазлив.

– А синът му?

– Шейн има малка ферма в западния край на окръга. Купи къщата и земята скоро след като се върна.

– Откъде се е върнал? – попита Джеймисън.

– От мисия зад граница. Служеше в армията. Постъпи веднага след като завърши гимназия. Той обича простите неща – ходи на лов, пие бира, работи за баща си, който го навиква здравата, когато не е доволен от нещо, и се опитва да се наслаждава на живота. За никого не е тайна, че според Стюарт сина му не го бива достатъчно, за да поеме бизнеса.

– А ти какво смяташ?

– Шейн не е глупав, освен това е много работлив. Често сме ходили на лов заедно. Той е съобразителен и методичен, изучава в детайли нещата, от които се интересува. Но не му пука за бизнеса на баща му. Просто така е устроен.

Джеймисън паркира пред къщата. Кели ги поведе към входа.

– Какво ни очаква според теб? – попита Декър, докато изкачваха стъпалата пред двойната врата. – Отзивчивост или нож в гърба?

– Всичко зависи от това какви въпроси имате и как ще му ги зададете.

– Доколкото познавам Декър, трябва да се приготвим за втория вариант – отбеляза Джеймисън и се усмихна на партньора си.

На прага ги посрещна жена в униформа на домашна помощница. Щом Кели показа значката си, тя отстъпи крачка назад и ги пусна да влязат. Поведе ги по коридор с под от светло дърво.

Щом се озоваха в стаята, иззад голямото бюро се надигна едър мъж, висок почти колкото Декър, но доста по-строен. Чупливата му кестенява коса сребрееше над челото. Беше гладко избръснат, а носът му очевидно беше чупен и зараснал малко накриво. Носеше черни джинси и бяла риза. Когато заобиколи бюрото и протегна ръка към Кели, Декър забеляза тъмносините пантофи с избродиран върху тях монограм Д. Стените бяха украсени с ловни трофеи.

– Как си, Джо? Отдавна не сме се виждали.

Полицаят пое ръката на Досън и му представи Декър и Джеймисън.

Четиримата се настаниха пред празната каменна камина и Кели каза:

– Благодаря, че ни прие. Предполагам, че до месец, най-много два ще ни напуснеш.

Досън погледна към Декър и Джеймисън.

– Навремето се подигравах на "прелетните птици", както наричах онези, които прекарваха зимата на юг. Преди години Мади предложи да заминем за Австралия, докато тук е зима, а там лято. Наехме къща край океана. След като тя почина, продължих тази традиция. С нея имахме прекрасни спомени от онова място.

– Спомените са своеобразна терапия – отбеляза Джеймисън.

– Разбрах, че е убита някаква жена. И че Хал Паркър е открил тялото.

– Да, преследвал е вълк – потвърди тя.

– Който уби две от кравите ми. Наех Хал да ме отърве от тази напаст.

– Как разбрахте, че е бил вълк? – попита Декър.