Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Откриха тялото му с куршума на Хал в него. Коя е жертвата?

– Казва се Айрин Креймър – отвърна Кели. – Мислех, че си чул. Беше съобщено и по медиите.

В отговор Досън посочи бюрото си, което бе отрупано с дебели папки.

– Затънал съм до гуша в счетоводни документи. Работя по няколко големи сделки. Не съм гледал новини от доста време.

– Но очевидно знаете за убийството – намеси се Декър.

– Знам само защото Хал ми каза.

– И не познавате жертвата? – продължи Декър.

Досън поклати глава.

– Преди години познавах всички в града. Но сега тук живеят прекалено много хора. Не че се оплаквам, това се отразява добре на бизнеса.

– Айрин Креймър е преподавала в училището на Братята – каза Кели.

– На Братята? Поддържам делови отношения с тях. Много са точни.

– А с военната база? – попита Декър.

Досън присви очи.

– Военновъздушната станция ли? Какво по-точно ви интересува?

– Дали имате бизнес с нея.

– Разбира се. Служителите им слизат в града, посещават моите заведения, ние им доставяме продукти и други стоки… Защо?

Декър сви рамене.

– Разследваме убийство, задаваме всякакви въпроси.

Досън погледна Кели.

– Но защо федералните разследват престъпление, което попадна под местната юрисдикция?

– Винаги се радваме на помощ от ФБР – отвърна полицаят.

– Как ли не! – изгледа го с недоверие Досън. – А аз мога да ти продам Бруклинския мост.

– Запознахме се с дъщеря ви – намеси се Джеймисън. – Сигурно много се гордеете с нея.

Досън се усмихна широко.

– Не след дълго тя ще сложи целия град в джоба си. Ще постигне много повече от мен.

– Движи се със Стан Бейкър – каза Декър. – Срещнахме се и с него.

Искрата в погледа на Досън като че ли помръкна.

– Така ли? Е, не съм в течение на тези неща. Тя е голям човек и може сама да взема решения, особено по отношение на мъжете.

– Иска ми се и баща ми да разсъждаваше по същия начин – съгласи се Джеймисън. – Минала съм трийсет, а той продължава да ме пита по телефона и по имейла имам ли приятел.

– О, навремето и аз се опитвах да си пъхам носа където не ми е работата – ухили се Досън. – След като на няколко пъти тя ме отряза, си казах: "Край! Приключих! Не си заслужава!". – По лицето му премина сянка. – А после, след като Мади почина… – Настъпи неловко мълчание. – Ще ме питате ли още нещо? – продължи той най-сетне и погледна към документите на бюрото си.

– Разбрахме, че синът ви се е самоубил – каза Декър.

Досън се напрегна.

– Да, постъпи като страхливец. Но какво общо има това, по дяволите, с вашия случай? – сопна се той и погледна навъсено Кели, който не криеше смущението си от думите на Декър.

– Казаха ни също, че сте близки приятели със Стюарт Макклелън – продължи Декър.

Досън впери смаяно поглед в него, след което избухна в смях.

– Имате чувство за хумор, не го очаквах. Някои хора раздухват съперничеството ни до небесата. Не твърдя, че бих отишъл на почивка в компанията на Стюарт, но градът се разраства и двамата печелим много от това. А и не сме конкуренти. По-скоро се допълваме – обясни Досън с делови тон. – Но това не е свързано по никакъв начин с убийството на онази нещастна жена, нали?

– Както казах, задаваме много въпроси с надеждата да напреднем поне малко.

– Имам чувството, че копаете в калта с надеждата да откриете злато.

– Винаги го правим, преди да попаднем на жила.

– Запознахме се със Стюарт Макклелън и сина му Шейн. Дъщеря ви също беше там. В ресторанта на хотела, в който сме отседнали. Между другото, той също е ваш.

– Е, и?

– Някаква представа какво правеха там баща и син Макклелън? – попита Джеймисън. – Каролайн се изненада, като ги видя.

– Живеем в свободна страна. Всеки може да ходи където си поиска – усмихна се Досън. – Аз лично няма да имам нищо против старият Стюарт да пусне някой долар в джоба ми.

– Шейн ми се стори доста хлътнал по Каролайн – подхвърли Джеймисън.

Досън се изправи.

– Беше ми приятно да се запознаем. Може да се засечем в града.

Кели и Джеймисън също се изправиха, но Декър остана седнал.

– Дъщеря ви е отправила оферта за закупуването на сградата, в която е живяла Креймър. Знаете ли това?

– Не е необходимо Каролайн да идва да ме пита за всичко. Опитваме се да купим още имоти. Моментът е подходящ, цените все още са относително ниски.

– Но очаквате да скочат с поскъпването на петрола – предположи Джеймисън.

– Така стана миналия път. Само няколко години по-късно обаче всичко отиде по дяволите. – Досън се замисли и потри брадичката си. – Какво знаете за фракинга?