Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Само това, което съм прочела в пресата, а то не е много – призна тя.

– Добиваме повече нефт от всеки друг щат с изключение на Тексас. Но при фракинга има два проблема. Първият е свързан с притока на хора, които търсят добре платена работа, само че това означава също наркотици, проституция и каквото още се сетите. Престъпността рязко се увеличава. А и не успяваме да строим жилища, училища, магазини, пътища и всичко останало с такава скорост, че да задоволим потребностите на хората. Има още един недостатък. Петролните кризи. Последния път цените на петрола се сринаха буквално за една нощ, защото ОПЕК реши да увеличи производството и да изхвърли от бизнеса компаниите, които добиват нефт и газ чрез фракинг. Тогава всичко тук затвори врати, буквално всичко. Целият град! Бях на път да се разоря. Но пък така Макклелън успя да сложи ръка върху сондажите наоколо.

– Какво имате предвид? – учуди се Джеймисън.

– Когато добивът на шистов газ се развиваше добре, дойдоха големите играчи, предложиха добри цени и сключиха договори за аренда. После нещата се обърнаха и Макклелън изкупи договорите им за смешни пари. След което разработи бизнес модел, който му позволи да не е толкова зависим от цикличните скокове и спадове в котировките на петрола.

– И какво очаквате да се случи с цените сега?

– Въпреки че бизнесът на Макклелън върви повече от добре, хората са доста изнервени, защото всеки момент ОПЕК може отново да издърпа килимчето под краката им. А това предоставя възможности на онези, които предпочитат разумния риск.

– Само че ти беше на ръба да се оттеглиш от бизнеса преди няколко години – каза Кели.

Досън го погледна и отговори:

– Мади не искаше да живеем тук. Тя преживя доста тежки моменти покрай мен. Оцеляхме при последната криза и после нещата потръгнаха, но на нея вече ѝ беше писнало. Искаше да се махнем на всяка цена. Имахме пари. Възнамерявахме да си купим къща в Южна Франция и да прекараме там тъй наречените "златни години". Но тогава…

– Научихме, че съпругата ви е загинала при нещастен случай – каза Джеймисън.

Досън кимна.

– Бях извън страната, а тя излязла с колата в снежна буря. Не разбрала, че задницата се е ударила в банкета и ауспухът се е деформирал – обясни тъжно той. – Вдишала е изпаренията и… се е задушила.

– Защо сте били извън страната? – попита Декър.

– За да купя онази къща във Франция. Каролайн беше с мен.

– Тя също ли щеше да дойде да живее с вас?

– И на нея ѝ беше омръзнало тук. Предпочиташе да започне на ново място. Мади искаше същото. – Досън погледна Декър и попита: – Но какво значение има това за вашето разследване?

Декър се надигна от стола си.

– Приемам, че всичко има значение, докато не установя противното.

– Така и не ми отговорихте защо са изпратили федерални агенти.

– Не сте единственият, който си задава този въпрос – отвърна Декър и тръгна към вратата.

Докато пътуваха обратно към града, Джеймисън се извърна към Декър.

– Трябва да кажеш на Кели какво си открил.

И Декър разказа на полицая какво е направил с трупа на Креймър. Той го изслуша с широко отворени очи.

– Мислех си, че съм чул какво ли не, но това не ми го побира умът.

– Мога да те уверя, че и аз не съм очаквал да го направя някога.

– Наистина ли смяташ, че е криела нещо в себе си? – попита Кели.

– Това би обяснило защо стомахът и червата ѝ са разрязани. Останалата част от "аутопсията" е била извършена за заблуда.

– Трябва да е пренасяла много наркотици, за да свърши по този начин.

Джеймисън поклати глава.

– В наши дни няма нужда от мулета. Американските пощи вършат тази работа вместо тях. Или "ФедЕкс". Или "Ю Пи Ес".

– Затова си мисля, че не става въпрос за наркотици – каза Декър и попита Кели: – Колко добре познаваш Уолт Садърн?

– Доста добре. Защо?

– Чудя се нещо…

Тя улови погледа на Декър, който я предупреждаваше да не коментира повече темата.

– А сега да свършим нещо, което трябваше да направим отдавна – обяви той.

– Какво? – попита Кели.

– Да отидем на местопрестъплението – отвърна Джеймисън.

Гледката беше удивителна, но целта на посещението им разваляше всичко.

Декър се взираше в мястото, където бе открито тялото на Креймър. В далечината се мержелееха хълмовете на Бадландс. Небето беше кристално чисто. На север се простираше Саскачеуан, а на запад се издигаха планините на Монтана.