Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Декър не се интересуваше от красивите пейзажи, а единствено от това малко късче земя в Северна Дакота, където някой бе изхвърлил тялото на Айрин Креймър. Той се огледа наоколо, а междувременно умът му анализира безброй различни обстоятелства. Само един фактор можеше да доведе до пробив в разследването, но трябваше да го открие сред милионите други. Мястото изглеждаше и подходящ, и неподходящ избор за един убиец. Бе достатъчно отдалечено и изолирано, за да не бъде намерен скоро трупът, но широкото равно пространство не предлагаше никакво укритие за този, който го изхвърля. Видимостта бе отлична на много километри наоколо. През нощта обаче нещата стояха по съвсем различен начин.

– Какво има наблизо? – обърна се той към Кели, който се бе облегнал на джипа.

Джеймисън стоеше вдясно от Декър и оглеждаше мястото, на което бе открита Креймър.

– Ранчото на Хю Досън е в тази посока. – Кели посочи на запад. – На около три километра. Имотът е голям. Хю купи доста земя. Но тук земя колкото щеш.

– Досън спомена, че са намерили вълка. Къде?

– На около триста метра от тук. С куршума на Хал в него, както каза Хю. Едър звяр. Ако Хал бе минал оттук малко по-късно, хищниците щяха да разкъсат Креймър. Извадихме късмет в това отношение.

– Паркър каза ли защо е обикалял точно в този район? – попита Джеймисън.

– Дебнал вълка цели три нощи. Проверявал е няколко места, като се е ръководел от начина му на ловуване. И аз съм ловец, но не мога да се сравнявам с него. Той е истински професионалист. Може да проследи всяко животно. Анализирал наблюденията си и избрал този участък, тъй като преценил, че има най-голяма вероятност вълкът да се появи тук. Чакал го два часа, след което го видял и го прострелял.

– Сигурни ли сме, че това е същият вълк, който е нападнал стадото?

– Да, откриха месо от животните в стомаха му.

– Някакви следи около тялото на Креймър? Отпечатъци от стъпки, автомобилни гуми или нещо подобно?

– Огледахме терена, но проблемът е, че след като Хал открил тялото, завалял проливен дъжд. Дори да е имало следи, водата ги е отмила.

– А Паркър спомена ли да е забелязал нещо, преди да завали? – попита Декър.

– Не. Има още една причина да смятам, че не е имало следи. Паркър е опитен ловец и следотърсач. Ако е имало някакви, щеше да ги забележи и да ни каже.

– Вероятно трупът не е нахапан от диви животни, защото е бил оставен тук малко преди Паркър да го намери, както ти предположи по-рано, Декър – каза Джеймисън. – Това може да ни помогне.

– А е възможно вълкът да е бил в района, понеже е надушил миризмата на мъртвото тяло – добави Кели. – Но това не обяснява наличието на толкова много насекоми.

– Може да са държали трупа на друго място, където да е имало насекоми, но не и диви животни – каза Декър.

– Но защо убиецът ще си прави труда? – учуди се Кели.

– За да ни попречи да определим кога точно е настъпила смъртта и да затрудни разследването. Ако Креймър е погълнала нещо, което той е искал да вземе, това е щяло да му отнеме време, а и не би могъл да я разреже, докато е жива. Така поне се надявам.

– Никой ли не е видял или чул нещо? – обади се Джеймисън.

– Не, само Хал – отвърна Кели. – Съмнявам се, че по това време на нощта наблизо е имало друг човек.

– Къде живее той? – попита Декър.

– На четирийсет-петдесет минути от тук.

– Да вървим да чуем неговата история.

Пътят до дома на Хал Паркър беше дълъг и прашен. Слънцето го напичаше безмилостно.

В далечината се виждаха нефтени платформи и безброй факели, които пращаха изгорелите газове директно в атмосферата. Джипът им се размина с голяма цистерна, чийто шофьор свърна от пътя и продължи направо през полето.

– Какво, по дяволите, прави този? – възкликна Джеймисън, която караше джипа.

– Изхвърля отпадните води, които са пълни с какви ли не химикали – отговори Кели, без да крие гнева си. – Част от водата се връща обратно по тръбата след хидравличното разбиване на шистите. Това, което шофьорът на тази цистерна върши, е забранено от закона. Ще отрови терена и земята ще е неизползваема, защото химикалите съсипват почвата. Но местните компании редовно го правят, за да пестят време и пари. Ние ги глобяваме, обаче те не се отказват.

– Колко още ни остава? – попита Декър.

– Ей там ще свърнем наляво.

Джипът зави в указаната посока и пред погледите им изникна малка къща. Отпред беше паркиран очукан сив пикап.

– Паркър има ли семейство? – поинтересува се Джеймисън.