Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Всеки патолог, който поне малко разбира от работата си, знае, че човешкото тяло може да служи за контрабанда.

– Признавам, че е странно. Защо би постъпил така според теб?

– Чудя се дали не го е премълчал нарочно. Дали умишлено не е направил снимки, като е очаквал да приемем заключението му на доверие и да не се взираме много-много в доклада от аутопсията.

– Въпросът е защо. Чакай! Да не мислиш, че Садърн я е убил? Това би обяснило професионалния начин, по който е разрязано тялото. Което означава, че той е извършил две аутопсии на Креймър.

– Но така излиза, че го е направил по единствения възможен начин, който да ни накара да го заподозрем. Защо ще действа така, освен ако не иска да го хванем?

– Прав си, не ми се струва особено вероятно – призна Джеймисън.

– Да се върнем на това, което Креймър е носила в себе си.

– Може да е била шпионка и да е погълнала микрофиш с държавни тайни.

Когато Декър не отговори, Джеймисън добави:

– Шегувам се, това са методи от Студената война.

– Не е невъзможно. Съвсем наблизо има секретно правителствено съоръжение.

– След като не знаем нищо за миналото ѝ, не бива да изключваме вероятността наистина да е била шпионка – отвърна замислено Джеймисън.

– Може да е дошла в града именно за да шпионира военния комплекс "Дъглас С. Джордж". Но от пристигането ѝ е минала цяла година – добави Декър озадачено.

– Чудиш се защо ѝ е отнело толкова време? – попита Джеймисън.

Декър кимна.

– Какво следва?

– Богарт още не ми се е обадил. Ако Бюрото не ни предостави информация за миналото на Креймър, ще се наложи да подходим различно. Тя е била тук цяла година. Все някой трябва да е видял или чул нещо подозрително за нея.

– Това означава да разговаряме с хората, които са я познавали. Но нали вече го направихме?

– Част от тях не бяха достатъчно откровени. Полковник Съмтър също се опитваше да крие информация.

– Но как ще го накараме да проговори? Той е подчинен на Министерството на отбраната. Длъжен е да изпълнява заповедите, които е получил.

– Не съм сигурен. Засега ще потърсим нов подход. Запознахме се с единия от местните магнати, Стюарт Макклелън. Може би трябва да се срещнем и с другия.

– Бащата на Каролайн? Да, той би могъл да знае нещо полезно.

– Наел е Хал Паркър да убие онзи вълк, който е нападал стадата му. Напълно възможно е тялото на Креймър да е открито на територията на неговото ранчо.

– Дали я е познавал?

– Това е първият въпрос, който смятам да му задам.

Кели се присъедини към Декър и Джеймисън и тримата потеглиха към имението на Хю Досън.

– На какво се дължи този интерес към Досън? – попита полицаят от задната седалка. – Така и не ми обясни, Декър.

– Засега все още разузнаваме обстановката.

– Нищо не ми казваш с това.

– Не се опитваме да те заблуждаваме, Джо – увери го Джеймисън. – Просто търсим всякаква информация, която да ни помогне в разследването. Разговаряхме с военните, с Братята, с хора, които са познавали Креймър. Срещнахме се с Каролайн, натъкнахме се и на баща и син Макклелън, затова решихме, че сега е ред на Хю Досън.

– Запознали сте се с Макклелън?

– Да, в ресторанта на хотела – отвърна Джеймисън.

– Наистина ли? – учуди се Кели.

Декър се обърна назад и попита:

– Защо? Толкова ли е необичайно?

Полицаят сви рамене.

– Стюарт не стъпва в заведенията на Досън.

– А синът му? – попита Джеймисън. – Май много си пада по Каролайн.

– Шейн е симпатичен младеж. Не е някой интелектуалец, но пък е голям добряк – отвърна Кели и добави навъсено: – Права си за Каролайн, здравата е хлътнал по нея още откакто бяхме деца.

– Което е проблем, след като бащите им са основни конкуренти – отбеляза Декър.

– Почти като Ромео и Жулиета – обади се Джеймисън.

– Или като Хатфийлд и Маккой – добави Декър.

– Второто сравнение е по-близо до истината в нашия случай. Но макар че Досън и Макклелън не се погаждат и все си мерят възможностите, както каза Айда Симс, те не са истински конкуренти. Бизнесът на Хю е свързан с обслужването на работниците на Стюарт. Това е от полза и за двамата.

– Какво можеш да ни кажеш за майката на Шейн? – попита Джеймисън.

– Катрин Макклелън почина преди доста време. Рак. С Шейн бяха много близки. Всъщност той се разбираше повече с майка си, отколкото с баща си. После останаха само двамата – Шейн и Стюарт. Това определено не им се отрази добре. Катрин служеше като буфер между тях. След като тя си отиде, нещата се влошиха.