Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

При първия оглед на тялото не разполагаше с никаква информация за миналото на жертвата. Сега знаеше, че е била учителка и може би проститутка или ескорт, макар че още не беше стигнал до категорично заключение. Знаеше и още нещо – миналото на Креймър преди пристигането ѝ в Лондон, Северна Дакота, бе обвито в мистерия.

Декър отгърна доклада от аутопсията на страницата, на която имаше снимки на тленните останки на Креймър. Снимки на всеки неин орган. Той обаче насочи вниманието си към стомаха и червата. Разрезите, споменати бегло в края на доклада, не бяха заснети и тъкмо това бе причината за появата му в моргата.

Трябваше да направи нещо, което никога преди не беше правил; нещо, което никога не беше предполагал, че ще направи, но предвид обстоятелствата просто нямаше избор.

Прерови шкафовете в помещението и намери в един от тях ръкавици и дълга престилка. Сложи си ги, след което си постави хирургическа маска и предпазни очила. Взе един форцепс, издърпа конците от разреза във формата на Y – "бейзболния" шев, както го наричаха понякога заради приликата с шевовете на бейзболната топка. В кухината, която се отвори, имаше найлонови пликчета, в които бяха поставени органите на Креймър.

Декър извади стомаха и го огледа от всеки възможен ъгъл. Подобно на цепнат плондер, той бе разрязан в долната си част, което разкриваше вътрешността му. Садърн очевидно бе използвал този отвор, за да проучи съдържанието на стомаха, защото Декър не виждаше други разрези. Който и да бе направил разреза, бе спестил на патолога малко работа. Насочи лампата над главата си така, че да разгледа по-ясно гръдната кухина, след което отвори пликовете с червата. Те лежаха навити като спяща змия. Декър освети разрезите. Бяха достатъчно големи, за да бръкне в тях. Беше убеден, че не греши, защото точно това направи: бръкна в червата и забеляза, че са срязани неравно, някак прибързано, сякаш убиецът не е имал време или…

Или се беше ядосал?

Декър снима всичко с телефона си. Прибра органите в пликовете, затвори гръдния кош, заши разреза, покри тялото с чаршафа и го върна в хладилната камера. Накрая изхвърли ръкавиците, престилката и маската в метален контейнер с надпис "Медицински отпадъци". Остави използваните очила на металната маса, след което се изми. Потопи лице в шепите си с топла сапунена вода, а после се погледна в огледалото над мивката.

Не мога да повярвам, че го направих.

Гадеше му се, но успя да се овладее. Тръгна си от погребалната агенция, без да се обади на Садърн. Нямаше какво да ѝ каже и искаше час по-скоро да се махне. Краката едва го държаха и отново започваше да му призлява.

Навън го лъхна гореща вълна и, за негова изненада, гаденето премина. Явно организмът му се фокусираше върху справянето с необичайно високите температури.

Декър тръгна бавно към хотела.

Щом се качи в стаята си, извади телефона си и разгледа снимките. Те бяха с много по-добра резолюция от зърнестите снимки, които Уолт Садърн бе приложил към доклада.

Не изключваше възможността да е направил важна крачка в разследването, но осъзнаваше, че евентуалното му откритие ще повдигне куп нови въпроси.

Между стомаха и червата имаше нещо общо, което не можеше да се каже за останалите органи в човешкото тяло. Погълнатият през устата предмет се озовава неизменно на едно от двете места. Явно Айрин Креймър беше носила нещо в стомаха или червата си.

И убиецът – който и да бе той – го беше взел.

– Божичко! Какво си направил?

Джеймисън седеше зад волана на джипа и се взираше в Декър, сякаш току-що ѝ беше признал, че е убил Айрин Креймър.

– Не ме ли чу първия път? – отвърна той леко смутен. – Убиецът явно се е опитвал да вземе нещо, което Креймър е погълнала.

– Виж какво, въпреки това, което си открил, мисля, че теорията ти е доста невероятна.

– Мулетата го правят непрекъснато. Или пъхат найлонови пакетчета с дрога в ануса си, или ги поглъщат.

– Да, и много често те се разкъсват, а човекът умира от наркотика, който се изсипва в тялото му – отвърна Джеймисън. – Значи мислиш, че Креймър е пренасяла дрога?

– Изглежда, това е най-лесният отговор, но не съм убеден – призна Декър. – Има и още нещо.

– Какво?

– Защо Уолт Садърн не ни обърна внимание на този факт? Той буквално беше скрит в неговия доклад. Няма и снимки на разрезите в тези органи. А когато го попитах дали е забелязал нещо необичайно, той каза "не".

– Подозираш, че не го е сметнал за важно?