Съмтър ги покани да седнат на столовете пред бюрото.
– Радвам се да те видя, Джо – каза той, след което насочи вниманието си към Декър и Джеймисън. – Вие ли сте федералните агенти? С какво мога да ви помогна?
– Наблизо е извършено убийство – отговори Декър. – Жертвата е млада жена на име Айрин Креймър.
– Да, чух за това.
– Преподавала е в училището в Колонията – добави Кели.
– Така ли? – Съмтър изглеждаше заинтригуван. – Подозирате, че някой от Братята може да е замесен? Доколкото знам, те са дълбоко религиозни. Освен това са пацифисти.
– Просто събираме информация – сви рамене Декър. – Разговаряме с хора, които са познавали Креймър, опитваме се да възстановим какво е правила през последните си дни.
– Предполагам, че е необичайно военните да делят един имот с религиозна организация – обади се Джеймисън.
Съмтър се намръщи.
– Макар че Министерството на отбраната разполага с огромен бюджет, по неизвестни за мен причини реши да продаде по-голямата част от терена, заобикалящ това съоръжение. Аз лично нямам никакви проблеми с Братята. Просто не съм свикнал да служа във военна база и да гледам как някой оре с трактор отвъд оградата. Или как се изпомпва нефт от петролните сондажи. Бих предпочел да има по-голям буфер между нас и останалия свят… особено предвид това, с което се занимаваме тук.
– И какво е то? – попита Декър. – Кели ни каза само в най-общи линии.
Съмтър го изгледа предпазливо.
– По-голямата част от дейността ни е секретна.
– Ще се задоволим с несекретната част тогава – отвърна Декър. – Разбрахме, че следите небето за ядрени ракети.
– И това също. Чували ли сте някога за ПАРКС?
Джеймисън поклати глава.
– Това е съкращение като всичко, свързано с военните. ПАРКС е радарна система за определяне характеристиките на атакуващи обекти.
– Дълго название.
– Но е съвсем коректно. Следим не само за ракети с ядрени бойни глави, но и за обекти на околоземна орбита.
– Защо? – поинтересува се Декър.
– Играем същата роля като ръководството на въздушното движение в гражданската авиация, но отговаряме за космическото пространство. Следим движението и анализираме данните на двайсет хиляди обекта дневно – от огромни сателити до дребни космически отломки. В състояние сме да засечем обект с размерите на футболна топка от разстояние три хиляди и петстотин километра.
– Нещо като много скъп бинокъл, значи – отбеляза Декър, при което Съмтър го изгледа строго.
Джеймисън се намеси с небрежен тон:
– Разбрах, че имате бар и дори писта за боулинг.
– Да – усмихна се полковникът. – Алкохолът и боулингът не са най-добрата комбинация, но пък дават възможност на момчетата да разпуснат малко.
– Откога съоръжението се управлява от "Вектор"? – попита Декър.
– Съоръжението се намира под контрола на военновъздушните сили – заяви категорично Съмтър. – "Вектор" се появиха сравнително скоро. Не мога да ви съобщя точната дата, защото тази информация е секретна.
– Да се върнем на Айрин Креймър – каза Декър. – Тя идвала ли е някога тук?
– Не и не би могла без съответното ниво на достъп.
– Възможно ли е да е познавала някои от служещите в станцията?
– Едва ли.
– Тя ви е била съседка, така да се каже – обади се Джеймисън.
– Да, но никой от Братята не може да влезе просто така на наша територия.
– Креймър е имала и втора професия.
– Каква?
– Ако използвам един старомоден евфемизъм, би трябвало да кажа, че е била нощна пеперуда.
– Проститутка? – изправи се рязко на стола си Съмтър.
Декър се взираше безмълвно в него.
– И смятате, че някой от хората тук…
– Просто събирам факти. Върша същото като вашия радар тук – винаги търся информация.
Съмтър погледна на Декър с други очи.
– Бих могъл да поразпитам…
– Ще се радвам да го направите, но се съмнявам, че някой от служителите ви ще си признае, че е плащал на проститутка. Така само ще загази, нали?
– Възможно е. Но ние умеем да откриваме истината.
– Защо не разпитате всички, за да стесните кръга – предложи Кели, – а после ние ще поговорим с тези хора?
– Ще го обмисля.
– Това е разследване на убийство – каза Декър. – Млада жена е била убита по брутален начин.
– А това е американско военно съоръжение – отвърна Съмтър. – Длъжни сме да следваме определени процедури. Ако това е всичко, бих искал да се върна към обичайните си задължения. Предполагам, че и вие трябва да направите същото.
Читать дальше