Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Според сестра ми поддържат добри отношения и той много ѝ помага.

– Радвам се за тях. Не всички разводи минават толкова леко.

– Замисляла ли си се някога да се омъжиш отново? – попита Декър.

– Ако искаш, ми вярвай, но така и не срещнах подходящия човек. Това се отнася и за бившия ми съпруг.

– Не се съмнявам, че си имала достатъчно ухажори.

– Ухажори – колко старомодно… Да, имаше мъже, които проявяваха интерес към мен, но не защото са искали да се женят.

– Добре, добре. Извинявам се, че попитах – вдигна ръка Декър.

– Аз съм прекалено откровена. И независима. Това отблъсква някои мъже. – Тя помълча и добави: – Макар че явно нямам проблем да съм втора цигулка в нашия екип.

Декър изглеждаше изненадан.

– Не бих използвал точно този израз. Случва се да провокирам хората… Да ги дразня понякога. Веднъж върши работа, друг път – не. А ти умееш да балансираш всяка ситуация.

– Смяташ, че сме добър екип, така ли?

– Да. Не си ли на това мнение? – сякаш се стресна той.

Тя го потупа по ръката.

– Не се притеснявай, не си търся нов партньор. Просто ти обяснявам как стоят нещата при мен.

– Мога ли да се присъединя към вас, или предпочитате да сте сами?

Вдигнаха глави и видяха Каролайн Досън да стои до масата им. Беше облечена доста по-делово, отколкото при предишната им среща. Носеше семпла бяла блуза, закопчана догоре, черен панталон и обувки с нисък ток, а косата ѝ бе събрана на опашка. Гримът ѝ беше съвсем дискретен, но излъчването ѝ си оставаше същото – ведро и енергично.

Джеймисън посочи съседния стол.

– Заповядайте. Решихме да хапнем набързо.

Досън седна.

– Стан ми разказа за вас, Декър. Каза, че сте страхотен следовател, най-добрият във ФБР.

– Така ли? – отвърна той, неособено зарадван.

– А аз ви поканих да обикаляме клубовете! Много съжалявам.

– Нямаше откъде да знаете защо сме тук – обади се Джеймисън.

Каролайн Досън я погледна.

– Стан не ви познава, но ако и вие сте федерален агент, със сигурност сте страхотна. Радвам се, че има и жени на подобни позиции, които си вършат работата.

– И аз съм на същото мнение – отвърна Джеймисън.

– Хубаво е, че в Лондон, Северна Дакота, са дошли федерални агенти. Не се съмнявам, че ще разкриете случая за нула време. Стан спомена, че става въпрос за убийство.

– Точно така.

– Айрин Креймър?

– Откъде знаете?

– Хал Паркър ми каза. Понякога работи за баща ми. Вървял е по следите на вълк, който е нападнал добитъка ни, когато е открил тялото.

– Отглеждате животни в тази жега? – учуди се Джеймисън.

– През зимата е още по-трудно в сравнение с лятото. Когато навън стане минус четиресет и пет, трябва да им осигурим добри условия в обора. Козината ги пази от студа, но тъй като прекарват дни наред в затворено пространство, е важно вентилацията да е добра. Прекалено многото азот, влага и миризми водят до инфекции на дихателните пътища. В горещините пък е важно животните да имат вода, сянка и достатъчно храна. Баща ми се занимава с животновъдство отдавна и знае кога какво да прави.

– Изглежда, ви е обучил добре – отбеляза Джеймисън.

Досън засия.

– Така си е. Прекалено добре даже, щом седя в ресторант с двама непознати и обсъждам краварници и съдържанието на азот във въздуха през зимата.

– А аз май съм виждала добитък отблизо само в зоопарка.

– Какво друго ви каза Хал Паркър за това как е намерил тялото? – попита Декър.

– Призна, че му е призляло. През живота си не бил виждал нещо толкова ужасно. А той е воювал в Близкия изток.

– Но не би могъл да знае, че жертвата е Айрин Креймър. Полицията я идентифицира едва след като тялото ѝ пристигна в града.

– С Лиз Садърн сме близки приятелки. От нея разбрах. Но не искам да загази. Просто проявих любопитство, когато Хал ми каза, че е открил труп на жена.

– Всичко е наред – обади се Джеймисън. – Градът е малък и новините се разпространяват бързо.

– Имате ли вече заподозрени?

– Нямаме право да го обсъждаме – отвърна Декър. – Познавахте ли се с Креймър?

– Не, но знам, че преподаваше в училището на Братята.

– А хората там познавате ли ги?

– Не бих казала, че познавам всички еднакво добре. – Каролайн погледна Декър и подхвърли: – Стан спомена, че ви е зет.

– Предполагам, че ви е казал и още нещо. Скоро ще се окаже мой бивш зет.

– Никога не бих излизала с него, ако знаех, че е щастливо женен – заяви категорично тя.

– Радвам се да го чуя – отвърна Декър. – Трябва да призная, че отидох в "Окей, жокей" и ви видях да танцувате. През живота си не съм виждал Стан да се чувства толкова неловко.