Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Ти разговаря ли с нея? – обади се Кели.

– Попитах я кога заминава при майка си. Всъщност мислех, че вече е заминала. Отговори ми, че се е забавила малко, но ще пътува още на следващия ден и ще се върне на датата, която бе посочила първоначално.

– А спомена ли с какво ще пътува? – попита Декър.

– Тя имаше стара хонда. Знам, защото идваше с нея при нас. Но не ми каза с колата ли заминава.

– Как ви се видя Айрин? Притеснена? Щастлива? – намеси се Джеймисън.

Сюзан се замисли за момент.

– Примирена. Да, точно така, изглеждаше… примирена.

– Все едно съдбата ѝ вече е била предопределена, така ли? – попита Декър.

– Да, но тогава това не ми мина през ума, защото не предполагах, че ще загине… Сега, след като знам какво се е случило, бих отговорила с "да".

– Сякаш е предчувствала какво ще я сполети – каза Кели.

– Познаваш ли човек, който се казва Стан Бейкър? – обърна се Декър към Кели, докато пътуваха обратно към града.

– Стан Бейкър? Името не ми говори нищо. Трябва ли да го познавам?

– Работи за една от нефтодобивните компании. Той е мой зет.

– Така ли? Значи си знаел, че е тук.

– Не, срещнахме се случайно. Едър е почти колкото мен. С рижа коса и брада, със сурови, груби черти.

– Такива са сигурно половината мъже в града – усмихна се Кели.

– Май си прав – отвърна разсеяно Декър.

– Не открихме писмо в апартамента на Креймър. Може да го е взела със себе си или да го е унищожила.

– Това показва, че е била разтревожена по някакъв повод – отбеляза Декър. – Тази примиреност, за която говореше Сюзан Еймс, може да се е дължала на писмото.

– Какво знаеш за Каролайн Досън? – попита внезапно Джеймисън и хвърли бегъл поглед към Декър.

– Защо? – учуди се Кели. – Да не сте се запознали с нея?

– Видяхме я за малко. По всичко изглежда, че тя излиза със зетя на Декър.

– Аха. Разбирам… Ами Каролайн е единственото дете на Хю Досън. Или по-точно, единственото живо дете.

– Какво означава това?

– Имаше по-голям брат, Хю-младши.

– Какво се случи с него?

– Самоуби се… Преди няколко години.

– Господи! Знаеш ли защо?

– Не се разбираше с баща си, често се караха и в един момент нещата излязоха извън контрол. Предполагам, че е изпаднал в депресия и… това е.

– Какво още можеш да ни разкажеш? – попита Декър.

– Ами… нищо. Не обичам да разпространявам клюки, освен това случилото се не е свързано по никакъв начин с разследването.

– А съпругата на Досън?

– Тя също почина преди няколко години. Нещастен случай.

– Каролайн спомена, че се е включила в бизнеса на баща си – каза Джеймисън.

Кели кимна.

– Хю я обучава с намерението след време тя да поеме нещата. Много е умна. Завърши колеж в друг щат, а после се върна тук и започна работа при баща си.

– След като се срещнахме, останах с впечатлението, че е голяма купонджийка – отбеляза Джеймисън.

– Работи много и е страшно амбициозна. Като тийнейджърка беше доста буйна, но вече добре разбира, че съдбата ѝ е поднесла златно яйце, затова няма да се издъни. Но Хю е на шейсет и в отлично здраве, доколкото знам. Едва ли ще се пенсионира скоро.

– Явно я познаваш добре – каза Декър.

Кели се замисли.

– Израснахме заедно, бяхме близки в гимназията. Но не мисля, че някой познава истински Каролайн. Тя създава впечатление на човек, който обича компаниите и забавленията, но всъщност е затворена и не допуска никой да види истинската ѝ същност. Това поне е моето мнение.

– А баща ѝ?

– Хю Досън е приятен и общителен мъж, който въпреки богатството си обича да се представя за обикновен човек. Може да те разсмее. Но изпречиш ли се на пътя му, ще те прегази. Никак не е разумно да си в обтегнати отношения с него, защото…

– А каква е историята с военния комплекс? – прекъсна го Декър. – Кой работи там?

– Някога имаше и военни, и подизпълнители. Но преди година военните прехвърлиха цялата дейност на една-единствена компания. Те разполагат с какво ли не – пожарна, писта за боулинг, дори бар. Всичко това е под командването на Марк Съмтър, полковник от военновъздушните сили.

– Сблъсквал ли си се с проблеми там?

– Нищо сериозно.

– А познаваш ли този Съмтър?

– Да, тук е от около година. Защо се интересуваш?

– Извършено е убийство, а наблизо има важно военно съоръжение. Заслужава си да се провери.

Декър погледна Джеймисън, която каза:

– Това може би обяснява защо Бюрото ни изпрати тук.

– Креймър се е появила преди около година. Също както и този полковник – добави Декър.