Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– За да помага на майка си – добави Сюзан.

– Нека уточним: казала ви е, че предлага секс срещу пари? – попита Кели.

– Не знам, но… нали това е идеята? Да го прави срещу пари.

Кели не отговори.

– Повярвахте ли на това, което чухте? На историята за майка ѝ – обърна се Декър към жената.

– Бях изумена и не знаех на какво да вярвам. Но тя изглеждаше толкова искрена, че въпреки съмненията, които изпитвах, ѝ обещах да не казвам на никого какво съм видяла. Ако го бях направила, веднага щяха да я изгонят от училището…

– Разбира се, че щяхме да я изгоним! – извика гневно Гънтър. – Трябваше да ни кажеш, Сюзан. Само като си помисля, че децата ни са имали за учителка жена… жена с неморално поведение!

Сюзан вдигна глава. В погледа ѝ се четеше дързост.

– По-морално ли щеше да е да остави майка си да умре?

– Убеден съм, че е имало и други начини да ѝ се помогне – отвърна Гънтър. – Не си ли съгласен, Милтън?

Еймс изглеждаше объркан и уплашен.

– Да, разбира се – замънка той. – Сигурен съм, че е имало и други варианти. – Лицето му изведнъж се отпусна, когато се сети какво да каже. – Трябваше да се обърне към нас.

– Именно – отвърна Гънтър.

– Може да не е искала да моли за помощ – подхвърли пренебрежително Сюзан.

– В такъв случай сама си е виновна – заяви категорично той.

– И си е понесла последиците – обади се Декър и привлече вниманието на всички към себе си. – Някой е отнел живота ѝ по изключително жесток начин. – Той впери поглед в Сюзан. – Какво друго ви каза? Страхувала ли се е от някого? Получавала ли е заплахи? Преследвали ли са я?

– Не, не е споделяла нищо подобно. – Сюзан Еймс се замисли и добави: – Но все пак… имаше нещо. Нещо, което тя спомена. Беше преди около две седмици. Работеше върху плановете на някакъв урок, когато влязох в стаята ѝ.

– Какво ви каза? – обади се Джеймисън. – Моля ви, припомнете си всяка подробност.

– Изглеждаше притеснена. Попитах я защо, а тя ми отговори, че получила притеснително писмо.

– Но нали каза, че не е била заплашвана? – вметна Кели.

– Тя не твърдеше, че някой я е заплашвал. Само, че писмото я е притеснило.

– А спомена ли от кого е? – попита Декър.

– Не. Но скоро след това каза, че възнамерява да отсъства… Да пътува. – Сюзан погледна съпруга си. – Ти също беше там, когато тя поиска разрешение да отсъства от учебните занятия за една седмица.

– Да, да, точно така. За да посети майка си.

– А къде живее майка ѝ?

– Никога не е споменавала – отвърна Сюзан. – Всъщност не знам почти нищо за Айрин.

– Но след като сте я назначили за учителка, би трябвало да сте проучили биографията ѝ – намеси се Джеймисън. – Сигурно е представила диплома, препоръки. Кели е разбрал от вас, че е завършила "Амхърст", нали?

– О, да – отговори Еймс. – Представи всички необходими документи още по време на интервюто.

– Имате ли с копия на тези документи? – попита Декър.

– Не. Прегледах ги, но не направих копия.

– А проверихте ли информацията в тях? – включи се отново Джеймисън.

Еймс поклати глава.

– Не, не сме проверявали нищо. Тя не приличаше на човек, който би могъл да има криминално досие. Беше приятна млада жена с диплома от престижно учебно заведение. – Той погледна Гънтър. – Нито за миг не ни е хрумвало, че може да има нещо смущаващо в миналото ѝ. Работи при нас цяла година, и то безупречно.

– Беше много добра учителка – добави Сюзан. – Толкова жизнерадостна и мила. Часовете ѝ бяха много увлекателни. Никога не премина границите на това… на това, което ценим тук. Децата я обожаваха. Новината ще ги съсипе.

– Ще намерим друг учител – отсече Гънтър.

– Не се съмнявам – отвърна Декър. – Надявам се да не му се случи нищо.

– Това няма нищо общо с нас! Категорично! – възкликна възмутено Гънтър. – Тази жена е била проститутка. Кой знае с какви противни типове е общувала. Убеден съм, че някой от тях е отговорен за смъртта ѝ.

– Ще ми се да споделях вашата категоричност – отвърна Декър, след което погледна Сюзан. – Кога видяхте Креймър за последен път?

Тя се замисли и устните ѝ потрепнаха, сякаш броеше дните наум.

– Преди осем дни.

– Тук в училището ли? – попита Джеймисън.

Сюзан поклати глава.

– Бях в града. Нуждаехме се от разни провизии. Има един магазин, който често ползваме. Обикновено доставят продуктите тук, но двама души от персонала им бяха болни и се наложи аз да отида.

– Къде я видяхте? – продължи с въпросите Декър.

– Тъкмо излизаше от една сграда.