Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Кога ви каза, че ще замине? – попита Джеймисън.

– Защо задавате всички тези въпроси за Айрин? – обади се Гънтър.

Кели погледна Декър, който кимна.

– Открили са я мъртва – отговори полицаят.

– Мъртва!? – възкликна ужасено Гънтър. – Къде? Как?

– Къде ли? Насред дивата пустош. Открита е от ловец. Как? Била е убита.

– Това не ме изненадва.

Всички се обърнаха и видяха Сюзан Еймс, застанала на прага.

– Сюзан? – възкликна Еймс. – Какво, за бога, означава, че не си изненадана?

– Имате предвид Минди, нали? Беше въпрос на време…

– Е, признавам, че не го очаквах – заяви Кели.

Тримата бяха излезли навън под палещите слънчеви лъчи. Ченгето пушеше, Декър оглеждаше сградата, която бяха напуснали преди броени минути, а Джеймисън стоеше на известно разстояние от тях, за да избегне цигарения дим.

Гънтър и Еймс бяха толкова шокирани от думите на Сюзан, че помолиха посетителите да ги оставят за малко насаме, за да обсъдят нещата помежду си.

– Знаела е с какво се занимава Креймър – каза Декър. – Което повдига въпроса защо ѝ е позволила да продължи да преподава на децата. Има и още нещо.

– Какво? – попита Кели и хвърли фаса си върху чакъла.

– Ако Сюзан Еймс е била наясно, кой друг е знаел?

– Наистина ли смяташ, че някой от Братята е убил Креймър?

– Тук явно идват и хора от града. Самата тя е преподавала в училището, а е била външен човек. В Колонията работят ли и други, които не са нейни членове?

Кели се извърна рязко към Декър.

– Да, Братята наемат подизпълнители, за да им помагат в производството и земеделието.

– Добре – отвърна Декър и погледна към трапезарията. – Ако продължат да ни размотават, ще изкъртя вратата с ритник, преди да сме получили слънчев удар.

– Може да не им хареса – предупреди го Кели.

– Какво ще направят? Нали са пацифисти?

Кели се усмихна и посочи вратата.

– Ето, няма да се наложи да се намесваш.

Декър се обърна и видя Гънтър да стои на прага и да им маха. Вътре Сюзан и съпругът ѝ седяха един до друг на централната маса. Той изглеждаше разстроен, а тя излъчваше смирение и покаяние.

– Жена ми иска да ви обясни какво е имала предвид преди малко – започна Еймс.

– Добре, Сюзан – каза Кели и се настани срещу тях, а Декър и Джеймисън останаха прави зад него. – Значи знаеш за Айрин?

– Да – отвърна тя, без да вдигне поглед. – И това… което казах преди малко, беше много жестоко. Изобщо не го мислех. Предполагам, че… просто бях разстроена. – Едва сега ги погледна с насълзени очи. – Страхувах се за нея. И се оказа, че най-големите ми страхове са се сбъднали.

– Как разбрахте, че тя има и друг живот? – попита Декър.

– Миналата пролет най-големият ни син гостува на сестра ми и семейството ѝ в Пенсилвания. Те не са част от нашата общност, но поддържаме връзка, ходим им на гости. Той пътуваше с автобус. Отидох до града, за да го взема от автогарата. Пристигна късно, сигурно минаваше полунощ. Чаках го в пикапа, когато я видях да върви по улицата в компанията на някакъв мъж…

– Айрин ли имаш предвид? – намеси се Кели.

– Огледах я няколко пъти, преди да я позная. Помогнаха ми по-скоро походката ѝ, начинът, по който извърта глава… Виждала съм я да прави същото в училището.

– В такъв случай сте много наблюдателна – отбеляза Декър.

Сюзан хвърли притеснен поглед към съпруга си, който беше навел глава и се взираше в масата.

– Аз… аз наистина забелязвам разни неща. Работата ми изисква да обръщам внимание на детайлите.

– Продължавай – подкани я Кели.

– Мъжът с нея очевидно беше пиян и я опипваше. Помислих си, че може да има нужда от помощ. Излязох от колата и извиках след нея. Айрин остана ужасена, когато ме видя. Опита се да се отърве от мъжа… Той я нарече Минди – тогава чух това име. Каза, че ще ѝ плати сто долара отгоре, ако… ако му направи… – Сюзан се изчерви силно, а Еймс и Гънтър изглеждаха така, сякаш щяха да припаднат всеки момент. Тя забеляза това и продължи по-бързо: – Тогава разбрах, че това не е обикновена среща, която излиза от контрол. Мъжът най-накрая си тръгна, а двете с Айрин седнахме в колата и си поговорихме. Тя видя, че съм шокирана, и ми обясни подробно какво става.

– Не бързайте, разкажете ни всичко, което си спомняте – опита се да я успокои Джеймисън.

– Каза ми, че майка ѝ била болна от рак, но нямала здравна застраховка, затова тя ѝ изпращала всички пари, които изкарвала като… като се среща с мъже…

Гънтър изцъка неодобрително.