Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Кели кимна.

– Да, разбирам логиката ви.

– Можеш ли да ни уредиш среща със Съмтър?

– Добре, ще му звънна.

Декър и Джеймисън оставиха Кели и се върнаха в хотела. Тъкмо влизаха във фоайето, когато телефонът на Декър иззвъня. Той погледна дисплея и сякаш се сепна.

– Кой е? – учуди се Джеймисън, забелязала изражението му. – Богарт?

– Не, сестра ми Рене.

Когато Джеймисън видя, че Декър не отговаря на повикването, тя го подкани:

– Е? Нали искаше да говориш с нея? Ето ти възможност.

Декър отиде в един ъгъл и вдигна телефона до ухото си.

– Здрасти, Рене.

– Стан ми звънна, Еймъс.

– Да, предположих. Той ми каза за… вас двамата.

– Само се развеждаме, не сме неизлечимо болни. Недей да звучиш толкова нещастно. Отдавна не сме се чували. Така и не ми дойде на гости.

– Живееш много далече.

– Разстоянието е абсолютно същото и когато аз ти идвам на гости. Но не ти се обаждам, за да спорим.

– Защо тогава?

– Исках да знаеш, че макар със Стан да поемаме по различни пътища, и двамата се справяме добре. Децата започнаха да свикват. Приемат ситуацията.

– Трябваше да ми кажеш!

– Оставих ти две съобщения. Освен това какво щеше да направиш? Предположих, че рано или късно ще научиш. Даян знае, разбира се. Тя вече дойде да ме види.

– Стан каза, че сте се опитали да оправите нещата.

– Сигурно си мислиш, че не сме положили достатъчно усилия. Но не е така, Еймъс. Просто не се получи. Имам две деца у дома и едно в колежа, а Дани току-що завърши и се връща тук. Нямам време за безкрайни сеанси при терапевти, след като ми е ясно, че нищо няма да излезе.

– Справяш ли се финансово?

– Стан печели добре и ми помага. Освен това навреме заделихме пари за колежите на децата. Аз също имам хубава работа с висока заплата и много добро здравно осигуряване.

– Какво се случи? И двамата изглеждахте толкова щастливи.

– Ти пък как разбра? Не сме се виждали от погребението. Обадиш ли се повече от веднъж годишно, оставам с впечатлението, че си набрал номера погрешка. Когато ми вдигна, едва не получих сърдечен удар!

– Аз… аз… от известно време съм малко отнесен.

– Поканих те да живееш у нас след смъртта на Каси и Моли. Като ми отказа, предложих цялото ни семейство да се премести в Охайо, за да сме близо до теб.

– Не можех да ти го позволя, Рене. Това щеше да ви обърка живота.

– Бях готова да го направя, без да се замислям. Все пак ти си единственият ми брат.

– Справих се. Вече съм добре.

– Знам, че си открил убиеца, макар че никога не сме го обсъждали. Прочетох го във вестника – добави тя, видимо засегната.

– Да… ами… не е тема, която бих искал да обсъждам.

– Трябва да си усетил, че в известен смисъл всичко е приключило.

– Не е точно така, както си го представяш.

Тя помълча, след което попита:

– Как изглеждаше Стан?

– Стори ми се добре. Той… когато го видях… – Декър не намери сили да продължи.

– Всичко е наред, Еймъс. Знам, че се е появила някаква жена. Ние се развеждаме.

– И ти ли се срещаш с някого? – попита с облекчение той.

– Да, с четирите ми деца. Майчинството е занимание на пълен работен ден. Но като ми остане малко време, ще се погрижа за себе си и непременно ще си намеря компания. Но едва ли ще се реша на втори брак. Ами ти?

– Какво аз?

– Имаш ли приятелка?

– И аз съм прекалено зает. Виж, трябва да свършваме. Изскочи нещо.

– Беше ми приятно да си поговорим, брат ми – отвърна иронично Рене.

Декър изключи телефона и отиде при Джеймисън.

– Как мина? – попита напрегнато тя.

Той понечи да каже нещо, но после затвори уста, обърна се и си тръгна.

Джеймисън го проследи с поглед и промърмори:

– Май не много добре.

Двамата слязоха да вечерят рано в ресторанта на хотела.

– Проверих времето. Температурата е двайсет и седем градуса, а влажността е хиляда процента – обяви Джеймисън с усмивка.

Декър остави менюто.

– Както е казал Марк Твен, всички се оплакват от времето, но никой не прави нищо по въпроса.

След като сервитьорката взе поръчките им и се отдалечи, Джеймисън попита:

– Защо не ми каза как мина разговорът със сестра ти? – Изгледа го изпитателно и продължи: – Ако си спомняш, просто ми обърна гръб и напусна без нито дума.

Декър въздъхна.

– Рене се справя финансово. В момента се интересува единствено от децата и май всичко е наред. Когато нещата се уталожат, ще се погрижи и за себе си.

– Добре го е измислила. Ами Стан?