Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Да, доста е непохватен в подобни ситуации – усмихна се Досън. – Но това го прави още по-симпатичен. – Тя го погледна и продължи: – Знаете ли, открих, че ми е приятно да му разкривам някои по-забавни страни на живота.

– Напълно ви разбирам – отвърна одобрително Джеймисън. – Мъжете понякога се нуждаят от малко помощ в това отношение.

– Той е много мил и в него има нещо специално… Не знам, може би известна наивност, която ми допада. Освен това е истински джентълмен. И се е сражавал за страната ни. В неговата компания се чувствам в безопасност.

– Стан споделял ли е нещо за военната си служба? – попита Декър.

– Не, а и аз никога не съм го разпитвала.

– Той служеше в специалните части. Беше в Близкия изток. Върна се с куп медали, бяха го ранили… Но хората, които поемат най-голямата тежест на войната, най-малко говорят за нея. Иначе Стан е много прям.

– Впечатляващо!

– Не съм сигурен, че имате много общо помежду си – каза Декър.

– Нямаме намерение да се женим. Просто се забавляваме. – Усмивката на Досън помръкна, когато тя погледна към вратата.

Декър и Джеймисън се обърнаха натам. В ресторанта беше влязъл много нисък мъж, прехвърлил шейсет. Въпреки горещината той носеше скъп вълнен костюм с жилетка, синя вратовръзка с индийски мотиви и кърпичка в същия десен. Декър реши, че никога не е виждал толкова пронизителен поглед. До него вървеше висок добре сложен мъж на възрастта на Каролайн Досън.

– Нека позная – каза Джеймисън. – Това е Стюарт Макклелън.

– Да – потвърди Досън и добави: – Другият е синът му Шейн. Какво ли правят тук?

– Не посещават ли ресторанти? – попита Декър, докато оглеждаше двамата мъже.

– Не стъпват в заведения, които са собственост на баща ми. Поне що се отнася до Стюарт.

– Доколкото съм информиран, това сериозно ограничава избора им.

– Което пък доставя огромно удоволствие на баща ми.

Стюарт Макклелън забеляза Досън и се насочи към нея. Синът му го последва.

– Здравей, Каролайн – поздрави я възрастният Макклелън с изненадващо тих баритон. Толкова тих, че Декър се зачуди дали няма проблем с гласните струни.

– Стюарт – отвърна тя, погледна към сина му и каза: – Здрасти, Шейн.

Шейн се ухили широко и пристъпи към масата.

– Здрасти, Каролайн. Как си?

Баща му го избута настрани.

– Това ли са федералните?

– Да – отвърна Джеймисън.

– Професията ви не е за завиждане. Аз съм Стюарт Макклелън. Вероятно сте минали покрай моите петролни сондажи на път към града.

– Да. Видяхме и някои от кварталите, в които живеят работниците ви.

– Възложих на Шейн надзора на строителството и поне този път не се… Имам предвид, че се справи добре.

– Благодаря, татко – отвърна Шейн, който, изглежда, не долови подтекста в "похвалата" на баща си. Обръщаше внимание единствено на Каролайн, която обаче избягваше погледа му.

– Някой от вас да е познавал случайно Айрин Креймър? – попита Декър.

Стюарт поклати глава.

– Шейн?

Синът най-сетне откъсна поглед от Каролайн и отговори:

– Не. Не я познавах.

– Защо са изпратили федерални агенти? – попита Стюарт. – Не разследвате ли по-тежки престъпления от някакво си местно убийство? За тази работа си имаме полиция. Не трябва ли да издирвате терористи и тем подобни?

– Разследваме най-различни престъпления – обясни Декър. – Освен това отиваме там, където ни пратят шефовете. Нищо ли не можете да ни кажете за Айрин Креймър?

– Блокът, в който живееше, беше съвсем обикновен, но пък наемът беше нисък – каза Досън.

– Един от малкото, които баща ви не притежава. Така поне ни казаха – включи се Джеймисън. – Откъде знаете, че е живяла там?

– Отбих се тази сутрин, за да направя оферта. Искаме да купим сградата. Айда Симс ми каза, че Креймър е живяла там.

– Искате да купите онази сграда? – възкликна Стюарт. – За какво ви е притрябвала? Баща ти строи като луд през последните две години.

– Но не успява да строи достатъчно бързо, за да предложи жилища на всички работници на твоите петролни сондажи – отвърна Досън. – Затова иска да купи сградата и да я реновира. Доста работа ще се отвори.

– И когато приключи, ще вдигне здраво наемите – отбеляза Стюарт.

– Такъв е планът – съгласи се Каролайн. – Ремонтът няма да излезе евтино, освен това трудно се намира работна ръка. Всички предпочитат нефтодобива, защото там се плаща повече.

– Това не е мой проблем.

– Строим за твоите работници толкова бързо, колкото можем.