Дэвид Балдаччи - Бягството

— Могат, разбира се — каза той. — При това без никакви следи.

— С Робинсън ударихме на камък — рече Нокс. — Вероятно е бил предупреден, че ще го потърсим.

— Не вероятно, а несъмнено. Направих си труда да го проверя, но не открих нищо. Служил е достойно на страната си, а сега прави пари в частния бизнес. Но в този човек имаше нещо, което не видях у Ренълдс.

— Какво?

— Угризения на съвестта.

— Чувства се зле заради брат ти?

— Обърна ли внимание на снимката зад гърба му?

— Коя по-точно? Там имаше няколко.

— На хлапето в болнично легло. С бръсната глава, с прикачени тръбички. Мисля, че детето е негово, някъде към десетгодишно. На друга снимка са двамата, но момчето вече е видимо по-голямо и по-здраво.

— Значи детето му е било болно, най-вероятно от рак.

— Но сега е добре.

— Е, и?

— Робинсън живее скромно, в малка къща. Не показва признаци на забогатяване. Питам се дали здравната му застраховка преди две години е била достатъчна за скъпо лечение, може би и в чужбина. Сигурен съм, че нашата федерална система на здравеопазване не покрива подобни разходи.

— Мислиш, че това може да бъде мотив, за да излъже за брат ти?

— Ти какво би направила, ако гледаш как детето ти умира?

— Ако си прав, тези хора са наистина отвратителни.

— Ще можеш ли да се поразровиш и да провериш?

— Разбира се. А ти какво мислиш да правиш?

— Ще прегледам стенограмите от процеса, а след това ще се опитам да проуча украинската връзка.

— Несъмнено става въпрос за наемник — рече Нокс.

— Но кой го е наел?

— Ако успеем да изясним този въпрос, вероятно ще имаме всички отговори.

Ден по-късно Пулър се намираше в един просторен кабинет в бившата сграда на ОКР във Форт Белвоа. Стенограмите от заседанията на военния съд бяха, общо взето, скучни, с малки изключения. Беше ги изчел три пъти, като търсеше изключенията.

Той разтърка очи, допи отдавна изстиналото кафе и погледна към единствения прозорец, зад който тихо се сипеше дъжд. Според метеорологичните прогнози скоро щеше да се разрази буря, настъпваща откъм Атлантическия океан.

Вратата се отвори и Нокс надникна в кабинета.

— Казаха ми, че си тук. Искаш ли компания?

Той кимна и каза:

— Приспа ми се. Дойдох в ранни зори.

Тя държеше бяла торбичка и картонена поставка за чаши с две кафета.

— Наближава обед, но съм готова да се обзаложа, че изобщо не си закусвал.

— Със сигурност ще спечелиш облога.

Нокс му подаде кафето, бръкна в торбичката и остави един сандвич на масата. След това сложи помежду им голяма кутия пържени картофи и се настани насреща му.

— Пържени картофи? — учуди се Пулър. — Очаквах да се появиш с моркови и кофичка обезмаслено кисело мляко.

Тя извади от кутията едно картофче и шумно го схруска.

— Диетата може да се нарушава от време на време, Пулър. Тази сутрин пробягах осем километра, а след това направих пълна тренировка.

— В такъв случай имаш право на цялата кутия — отвърна той и започна да разопакова сандвича си. В следващия миг видя, че е с месо и топено сирене, и се ухили доволно.

— Колко са предсказуеми момчетата — развеселено каза Нокс.

— В някои отношения сигурно е така.

Пулър отхапа от сандвича и отпи глътка горещо кафе.

— Откри ли нещо? — попита тя, оглеждайки внушителния куп листове.

Той избърса устните си със салфетка и придърпа към себе си плътно изписан бележник.

— Шайрин каза, че са му повдигнали обвинение по Член сто и шест.

— Онзи, който автоматично предвижда смъртно наказание.

Той кимна и топна едно картофче в купичката с кетчуп.

— После обаче сто и шести отпада и на негово място се появява обвинението в държавна измяна.

— Това отбелязано ли е в стенограмите?

— Не. Първоначално е само сто и шести, после изчезва.

— Разликата е огромна — отбеляза тя. — Сигурна смърт срещу доживотен затвор.

— Така е. Но ако повдигнем въпроса, отговорът ще бъде само един — в името на националната сигурност.

— Вечното шибано оправдание, когато искат да скрият истината — направи гримаса Нокс.

— Ти би трябвало да знаеш — остро каза той.

— Защо според теб са заменили обвинението с по-леко? — намръщено го изгледа тя. — Възможно ли е брат ти да се е радвал на тайна подкрепа от високо място?

— Не, защото въпреки всичко го осъдиха и го обрекоха да прекара остатъка от живота си в затвора. Що за подкрепа е това?

— Не е точно така, Пулър. В началото са му готвели смъртна присъда, а и престъпленията, в които е обвинен, покриват изцяло тезата за измяна.