Дэвид Балдаччи - Бягството

А сега? След две години в затвора някой беше пожелал смъртта му толкова силно, че му беше изпратил убиец в килията. Но този план се провали. Той успя да се възползва от него и да излезе на свобода.

Сега вече нямаше как да комуникират с него. Не можеха да го заплашват със смъртта на най-близките му.

В крайна сметка Робърт стигна до заключението, че неслучайно е получил този шанс. Дълбоко в съзнанието му се загнезди едно подозрение: след като го обвиняват в измислен шпионаж, значи в СТРАТКОМ се случва истински. Факт, който щеше да причини неизброими вреди на Америка. Ако вече не ги беше причинил.

Същевременно все още нямаше представа защо бяха избрали именно него. Но мозъкът му продължаваше да търси отговор на този въпрос. И той беше сигурен, че ще го открие.

Все пак успя да стигне до едно заключение: беше предпочел близките си пред родината, жертвайки себе си, но сега беше длъжен да предпочете родината си пред всичко останало.

Бяха му свалили униформата, но той нямаше да престъпи клетвата, която бе дал — да защитава докрай интересите на страната си.

Точно това възнамеряваше да направи и в този момент.

Освен това изпитваше непреодолимо желание да накаже мръсниците за това, което бяха извършили.

В момента Найлс Робинсън работеше за фирма доставчик на Министерството на отбраната във Феърфакс.

На другата сутрин Пулър и Нокс го посетиха в кабинета му. Той беше чернокож, в средата на четирийсетте, висок и строен, с умни кафяви очи. Отговори с готовност на въпросите им. Работил с Робърт и го смятал за свой приятел, докато не го засякъл в компанията на мъж, който се оказал ирански шпионин.

— Значи в онзи момент не сте знаели, че мъжът е бил шпионин? — попита Пулър.

— Не. Но им направих снимки.

— Защо? — остро вметна Нокс.

— Защото човекът беше от Близкия изток — любезно отвърна Робинсън. — Освен това и двамата се държаха потайно.

— Били са в кола, на оживена улица?

— Да.

— Биха могли да си изберат някое по-уединено място — отбеляза Пулър.

— Беше късно вечерта, по улицата нямаше много хора. Освен това не излязоха от колата.

— А вие случайно ли се озовахте там? — попита Нокс.

— Не, не беше случайно.

— Така ли?

— Както вече казах пред съда, следях Робърт.

— Защо? — попита Пулър.

Робинсън го погледна.

— Защото, ако трябва да бъда честен, вече се съмнявах в него.

— По каква причина?

— В СТРАТКОМ ни учат да сме параноични. И аз бях такъв. Не мога да кажа какво точно предизвика подозренията ми, но ги имах. След което започнах да го следя. При предишните случаи не открих нищо, но този път се усъмних. По тази причина им направих няколко снимки.

— Които предадохте на висшестоящите? — попита Нокс.

— Не веднага, а когато една колежка хвана Робърт да напуска обекта с диск в джоба.

— А защо не го докладвахте веднага? — попита Пулър.

— Защото не знаех, че човекът в колата му е шпионин. Нямах намерение да вдигам излишен шум.

— Но по-късно предадохте снимките — отбеляза Нокс.

— Да. Вкараха ги в една база данни и той изскочи. Опасна личност, много опасна.

— Тоест подозренията ви се потвърдиха?

— За съжаление. Моля да отбележите, че имах великолепно мнение за Робърт. Изключително умен и работлив човек, когото подготвяха за по-големи роли и по-високи постове. На практика генерал Ейбъл го превърна в свой личен проект. Преди да излезе новината, че Робърт е залагал в интернет, аз изобщо не разбирах защо би постъпил така.

— Залаганията бяха мотивът, така ли? — попита Нокс.

— По-скоро милиони мотиви.

Пулър разглеждаше лавицата зад гърба му. На нея имаше снимка, която привлече вниманието му.

— Благодарим ви за помощта — обяви той и му подаде визитката си за в случай, че има да добави нещо.

Робинсън я взе, поколеба се за миг и попита:

— Имате ли представа как е избягал? Лично аз мислех, че ФВЗ е сто процента сигурен.

— Явно и там е имало ахилесова пета — отвърна Пулър.

Върнаха се в колата. Пулър се изтегна на седалката и затвори очи.

— Не забравяй, че в показанията си двамата използват едни и същи думи, Пулър — обади се Нокс.

— Но те са работили заедно. Вероятно са разговаряли, преди да дадат показания.

— Това означава ли, че вече се съмняваш в невинността на брат си?

Той отвори очи.

— Не. Целта му е била да защити мен и баща ни. Истинските предатели са го поставили в безизходно положение.

— Снимките лесно могат да бъдат манипулирани — каза тя. — Добавяне и изтриване на образи, плюс още куп неща.