Дэвид Балдаччи - Бягството

— Хванаха ли извършителите?

Ренълдс поклати глава.

— Бях в командировка извън страната, когато се случи. Адам беше агент на ФБР, страхотно добър. Работеше във Вашингтон по разследване на някакъв наркокартел. Подозирах, че именно тези мръсници са организирали убийството му, но в Бюрото бяха на мнение, че става въпрос за случаен инцидент.

— Имате ли доказателства за противното? — попита Нокс.

— Какво значение има? Беше толкова отдавна и никой не може да върне Адам.

— Съжалявам — промълви Нокс и посочи още една снимка. Доста стара, черно-бяла. — Това вие ли сте?

Пулър се обърна. На снимката беше запечатан възрастен мъж с одежди на магьосник. В едната си ръка държеше жезъл, а в другата голяма кърпа. До него стоеше високо момиче в тийнейджърска възраст.

Ренълдс кимна.

— Баща ми беше професионален фокусник, а аз — негова асистентка. Беше много добър, направо велик. От него съм научила много неща. Преди десет години почина от рак. — После поведението й претърпя рязка промяна. — А сега ми кажете с какво друго мога да ви помогна!

— Мисля, че това беше достатъчно — отвърна Пулър, погледна към партньорката си и добави: — Тя отговори на въпросите ми, докато прибирахме покупките. — Обърна се към Ренълдс и й подаде една визитка. — Ако забележите нещо подозрително, обадете се.

Тя хвърли бърз поглед на картичката и вдигна глава.

— Искам да ви информирам, че мога да се грижа за себе си. Ако бях участвала в Олимпиадата, бронзовият медал ми беше в кърпа вързан, а и златният не беше много далече. Притежавам много оръжия и умея да ги използвам. Преди време заедно с Адам бях редовен посетител на стрелбището на ФБР. Никога не губех състезание. С лекота побеждавах всички цивилни. А дори днес, на тази възраст, все още нямам нужда от очила. Докторите намират това за забележително, но аз бих казала, че става въпрос за късмет. Така че, ако някой проникне в дома ми, едва ли ще се измъкне жив. Свикнала съм да удържам позициите си, а и рядко пропускам.

— Сигурен съм, че е така — рече. Пулър. — Приятен ден.

Двамата излязоха от къщата и се качиха в колата. Но вместо да запали двигателя, Пулър остана неподвижен на седалката, отправил поглед към дома на Ренълдс.

— Откри ли нещо, докато я разсейвах в кухнята?

— Един „Смит и Уесън“ четирийсет и пети калибър, скрит между кориците на някаква книга. Прозорците също са свързани с алармата, а датчиците за движение са навсякъде. В спалнята има голям сейф, завинтен в пода. Първата врата вдясно от хола. Заключен е, но предполагам, че вътре държи още пистолети и пушки. Разбира се, плюс трофеите, спечелени на стрелбището.

— За кратко време си покрила доста голяма площ — отбеляза Пулър.

— Правя, каквото мога.

— Нещо друго?

— Нямаше улики, ако това очакваше да чуеш.

— Може би в момента ги гледаме.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя идва от Канзас Сити — поясни Пулър. — Отишла е в „Болинг“, Анакостия.

— Точно така.

— Животът в Канзас Сити е далеч по-евтин от този тук. Според теб колко струва тази къща?

Нокс огледа сградата, а след това направи същото и с околните.

— Повече от милион — обяви тя.

— И аз така мисля. А последният модел лексус със сигурност й е струвал най-малко седемдесет бона.

— Освен това децата й не живеят с нея, а съпругът й е бил убит преди доста време. Това означава, че разчита само на собствените си доходи.

— Разгледала си досието й. Колко е печелила преди двайсет години?

— Около трийсет хиляди годишно.

— Колежът и юридическият факултет също струват доста пари, дори и да са теглили кредити. Трябвало е да намери начин да покрива поне част от разноските.

— Ако е получила подкуп заради брат ти, това е станало едва преди две години и нещо — отбеляза Нокс.

— Точно това ме кара да се питам още колко има да връща. Може би нищо?

— В момента живее в къща за един милион долара и кара луксозна кола.

— Колко е сегашната й заплата?

— Предполагам, че някъде около сто хиляди годишно, плюс премии.

— Не се връзва.

— Така е.

— Държавата проверява тези неща, нали?

— Може би не. Спомни си за ЦРУ и Олдридж Еймс. Голяма къща, луксозни лимузини, в пъти над доходите му. — Нокс направи кратка пауза, после добави: — Може би има наследство.

— Забеляза, че в края на срещата ни отправи директни заплахи, нали? Имала оръжие и умеела да го използва. Можеш да влезеш, но не и да излезеш. Според мен се е досетила, че претърсваш дома й, докато аз я задържах в кухнята. Освен това ми се стори прекалено готова за посещения от подобен характер. Сякаш ни очакваше.