Дэвид Балдаччи - Бягството

— По-добре да решим кой къде ще спи.

— Виж какво, ще бъде най-добре да спя във фоайето — отвърна той. — Там има диван.

— Нима се страхуваш да прекараш нощта в стаята на една жена? — попита тя. — Къде остана прословутата рейнджърска самодисциплина?

Пулър огледа увитата й в хавлия фигура.

— Вярвам в себе си — вдигна глава той, доловил аромата на ванилия от косата й. По гърба му полазиха тръпки.

— Тогава какъв е проблемът?

— Мога да спя на фотьойла или на пода.

— Но можеш да спиш и в леглото. Аз ще използвам фотьойла.

— Това е твоята стая, Нокс.

— Ти си много по-едър от мен, а аз съм спала и на много по-лоши места.

След тези думи тя извади дрехи от куфара си и тръгна обратно към банята. Минута по-късно се появи облечена в шорти и блуза без ръкави. Косата й беше пусната. Взе една възглавница от леглото и едно одеяло от гардероба. След това се сви на фотьойла и се зави с одеялото.

— Сигурна ли си? — попита Пулър, като наблюдаваше действията й с нарастващо смущение.

— Да! Ще изгасиш ли лампата?

Пулър щракна ключа, изтегна се на леглото и придърпа чаршафа върху гърдите си.

— Какво си мислеше, когато излязох от банята? — надигна се на лакът Нокс. — За брат ти ли?

— Не. За друг член на семейството.

— За баща ти?

— Не — рязко каза той.

— Добре, схващам намека и спирам да питам.

За известно време лежаха в тишина, нарушавана само от дишането им.

— За майка ми — обади се той. — Мислех за майка ми.

Обърна се и срещна погледа на Нокс.

— Тя жива ли е?

— Не знам.

— Какво й се е случило?

— Изчезна, когато бях още момче. Точно преди това ми махна от прозореца, докато играех на двора. В един момент беше там, а в следващия изчезна. Не я видях никога повече.

— Съжалявам, Пулър.

— Не съм… Не съм споделял това с никого.

— Разбирам.

— Ще ти бъда благодарен, ако…

— Умея да пазя тайна. Заклевам ти се, че няма да кажа на никого.

— Благодаря ти.

— Но защо се сети за нея точно сега? Заради брат ти?

— Не. Случи се, докато ти беше под душа. И пееше.

— Пяла съм под душа? — притеснено попита тя. — Съжалявам, но дори не съм се усетила. А и не мога да изпея дори един верен тон.

— Не, справи се добре.

Отново настъпи тишина.

— Това ли е споменът за майка ти? Освен че си я видял на прозореца? Пеела е, така ли?

Пулър само кимна. В момента не можеше да говори.

— Нямах представа, Пулър. Ако имах, едва ли щях…

— Знам — прекъсна я той, замълча за момент, после каза: — Какво семейство, а? Брат беглец, изчезнала майка и затворен в болницата баща, който си въобразява, че все още командва армейски корпус.

— Дядо ми имаше алцхаймер — промълви тя. — Това е… ужасна болест, която изтрива от съзнанието ти абсолютно всичко важно.

— Така е.

В стаята отново се възцари тишина.

— Лека нощ, Пулър.

— Лека нощ, Нокс.

На другата сутрин се спуснаха към облачния Вашингтон и кацнаха няколко минути по-рано. Преди да излетят, Пулър занесе Дезо във Форт Левънуърт и го остави на грижите на някакъв ветеран, който държеше пансион за животни. Освен това уреди да ги посрещнат на летището с военна кола.

— Двама свидетели — рече той.

— Двама свидетели — повтори Нокс.

— Изскочи ли нещо?

— По пътя към летището надникнах в базата данни на УРС. Сюзан Ренълдс работи във Форт Белвоа от четири месеца. По времето, когато са арестували брат ти, тя е била в щабквартирата на СТРАТКОМ в Канзас Сити.

— Където е работила с него или поне го е виждала — каза Пулър.

Нокс извади от чантичката си малък бележник и го разлисти.

— Според Шайрин Кърк тя е дала показания, че брат ти е копирал нещо на диск от някакъв компютър.

— Предполагам, че в СТРАТКОМ това е било строго забранено.

— Строго забранено е в почти всички секретни обекти. Но Ренълдс твърди, че го е видяла да го прави и след това да изнася диска в джоба си.

— Чудя се дали изобщо са проверили какви файлове е копирал — каза Пулър, след което побърза да се поправи: — Или се предполага, че е копирал.

— Вероятно да, след като са го внесли като доказателство в съда.

— А какво е станало с въпросния диск, ако изобщо е съществувал?

— Тук може да ни помогне единствено стенографският запис на съответното заседание — отвърна Нокс.

— Но Шайрин каза, че за това е нужна съдебна заповед, която би застрашила националната сигурност — основната причина делото да бъде засекретено.

— Е, брат ти все пак е избягал от затвора. Тоест, ако приемем, че е виновен, всичките тайни, с които е пълна главата му, представляват по-сериозен проблем за националната сигурност. Разбира се, ние можем да заявим, че за да помогнем за неговото залавяне, трябва да знаем за какви престъпления е осъден. С всички детайли. Например иранският агент, с когото се е срещал. Ако успеем да го открием, той може би ще ни отведе при брат ти.