Дэвид Балдаччи - Бягството

— Ти спомена, че някой стои зад всичко това. Значи вярваш, че брат ми е бил натопен?

— Нека ти преразкажа думите на адвоката. Предупреждавам те, че няма да ти е приятно да ги чуеш. Това е главната причина да хвана самолета и да пристигна тук. Защото държах да говорим очи в очи.

— Добре — каза Пулър.

— В края на процеса Ландри предложил на брат ти да даде показания. Нещата отивали на зле и Ландри решил, че това ще помогне — високоинтелигентен човек, добър оратор, патриот. Нямало как да не направи добро впечатление.

— И какво?

— Отказал.

— Защо?

— Просто отказал.

— Но какво би загубил, след като нещата така или иначе са се развивали зле?

— Той умишлено се е „изпуснал“ пред Ландри. Изразът не е мой, а на адвоката.

— Какво му е казал?

— Че не може да рискува.

— Какво да рискува, по дяволите? Та той се е борел за живота си!

— По всичко личи, че изобщо не го е било грижа за самия него.

— А за кого?

— Казал, че не може да рискува, защото, ако бъде оневинен, семейството му ще пострада.

В колата се възцари тежко мълчание.

— Цялото му семейство се състои от мен и баща ни — промълви най-сетне Пулър. — Тоест имал е предвид нас. Отърве ли затвора, ще пострадаме ние.

— Точно така.

— Някой го е заплашил, че ако не поеме вината, ние ще бъдем убити.

— Ландри твърди, че в хода на процеса той много се променил. Отначало бил самоуверен и горд, но после… Просто се страхувал.

— И никой не е направил нищо?

— Какво да направят? Брат ти никога след това не признал, че са го заплашвали. Или че някой ще нарани семейството му. Когато Ландри го притиснал, той отказал да говори. Преди това обаче го накарал да се закълне, че този разговор ще си остане между тях. Тоест Ландри не можел да сподели опасенията си нито с прокуратурата, нито със съда.

Пулър се облегна на седалката. Имаше чувството, че някой го е ударил с чук по главата.

Брат ми е влязъл в затвора, за да защити мен?!

— Не си знаел, Пулър. Не бива да се чувстваш виновен.

Той проследи с очи млада двойка, която се държеше за ръце, помълча известно време, а после каза:

— Може би не съм искал да знам. Аз съм следовател и бих могъл да открия нещо. Нали това ми е работата?

— По-добре късно, отколкото никога — отвърна Кърк. — Какво ще правиш сега?

— Искам имената на свидетелите. Имаш ли ги?

— Имам ги. Но какво ще правиш с информацията?

— Ще разкрия истината. Това ми е работата, Шайрин, да разкривам истината. И дано така успея да помогна на брат си.

— А може би ще откриеш много повече, отколкото искаш.

— Благодаря, че сподели тази информация с мен, Пулър — рече Нокс.

Седяха в лоби бара на хотела, в който беше отседнала Шайрин Кърк. Самата тя спеше в стаята си. Пулър се беше срещнал с Нокс, за да й разкаже всичко, което беше научил от Кърк в колата.

— Трябваше да знаеш.

Нокс отпиваше от висока чаша с просеко, а той си беше поръчал бира.

— Но госпожа Кърк очевидно не искаше да говори пред мен — отбеляза тя. — Затова изчака да останете насаме.

— Тя си е потайна.

— Не мога да я обвинявам.

Нокс огледа бара. Беше пълен с гости на хотела, някои от тях с партньори, а други явно търсеха такива, дори и само за една нощ.

— Какво възнамеряваш да правиш сега?

— Мисля да си поговоря с тези хора — отвърна Пулър и плъзна едно листче към нея.

— Свидетелите по делото? — погледна го Нокс.

Пулър допи бирата си и кимна.

— Сюзан Ренълдс все още е държавна служителка, но работи във Форт Белвоа, Вирджиния. Найлс Робинсън заема някакъв пост в частна фирма, свързана с правителството. Седалището й е във Феърфакс, Вирджиния.

— Дистанционно или очи в очи?

— Никога не интервюирам хората дистанционно — поклати глава той.

— Интервюираш или разпитваш?

— Зависи от хората.

— А какво очакваш да откриеш?

— Отговори.

— Кога тръгваш?

— Утре сутринта. Има един полет в осем, който каца на „Рейгън Нешънъл“ два часа по-късно.

Пулър плати сметката и стана, а след това хвана ръката й.

— Свидетелите не знаят, че отивам при тях, Нокс. Искам да ги изненадам.

— Ако се страхуваш, че ще ги уведомя, спокойно можеш да преспиш в стаята ми и да ме наблюдаваш. Регистрирах се тук малко преди да се срещнем в бара.

Той мълчаливо се взря в лицето й, за да прецени изражението му.

— Вярвам ти, Нокс.

— Не, не ми вярваш! — гневно отвърна тя. — Ако не искаш да дойдеш в стаята ми, аз ще дойда в твоята. А след това заедно отлитаме на изток.