Дэвид Балдаччи - Бягството

— Робърт е невинен, Нокс!

— Това ми е ясно. Но целта е да получим достъп до файловете. Тоест, след като така или иначе трябва да преодолеем бариерата на националната сигурност, нека го направим!

— Звучи ми смислено — погледна я с уважение Пулър. — Те няма как да пренебрегнат подобно желание, нали? Длъжни са да ни предоставят всички факти, за да предотвратят по-нататъшни поражения за страната.

— Може би Кърк ще внесе съответната молба.

— Не, това би отнело много време. Трябва ни пряк път.

— Какъв?

Пулър извади телефона си. Мъжът насреща вдигна на второто позвъняване.

— Ало? — рече Джеймс Шиндлър.

— Обажда се Джон Пулър, господин Шиндлър. Имам нужда от вашата помощ, сър. И то спешно.

Паркираха колата пред къщата на Сюзан Ренълдс в Спрингфийлд, Вирджиния.

— Тръгнала си е от работа преди трийсет и пет минути — каза Нокс, като погледна часовника си.

— Може би се е отбила някъде, тъй като Форт Белвоа не е много далече от тук.

Пулър кимна, но не отговори. Местеше поглед между двуетажната къща в новия модерен квартал на Спрингфийлд и края на улицата.

— Каква длъжност заема във Форт Белвоа?

— Работи в Центъра за контрол на оръжията за масово унищожение.

— Те не действат ли в тясно сътрудничество с АОЗС? — попита Пулър, имайки предвид Агенцията за ограничаване на заплахите за сигурността.

— Точно така — каза Нокс. — На практика Центърът се помещава в щабквартирата на АОЗС и получава значителна подкрепа от нея.

— А мисията му е да ликвидира оръжията за масово унищожение?

— Поне онези, които принадлежат на лошите.

— Изскочи ли нещо от личното й досие?

— Не. Постъпила е в друго подразделение на СТРАТКОМ във военновъздушната база „Болинг“ по време на процеса срещу брат ти. А от там се е прехвърлила в Центъра за контрол на ОМУ. Но ако е излъгала, в досието й със сигурност трябва да има нещо.

— Е, скоро ще разберем, защото тя дойде — каза Пулър.

В алеята пред къщата се появи последен модел лексус с четири врати. От него слезе висока, стегната и добре изглеждаща жена в началото на петдесетте с дълга изрусена коса. Носеше служебно куфарче и голяма найлонова торба с покупки.

В досието й беше отбелязано, че има две деца, които вече не живеят при нея.

Жената се насочи към стълбите пред входната врата, а Пулър и Нокс бързо я настигнаха.

— Какво има? — попита тя, след като хвърли бегъл поглед на служебните им карти.

— Робърт Пулър — обяви той, очаквайки реакцията й с изострено внимание.

Но тя го гледаше, без да мигне. На млади години със сигурност е била хубавица, помисли си той. Впрочем все още бе привлекателна, особено стройната фигура с дълги крака. Тази жена се грижеше за себе си.

— Чух, че е избягал от затвора. Може би се безпокоите за мен заради показанията, които дадох на процеса?

Тя едва ли щеше да се пречупи и да признае каквото и да било. Вероятно беше очаквала някой да се появи на вратата й, след като брат му бе изчезнал от ФВЗ. И съответно се беше подготвила.

— Ще ни поканите ли да влезем?

— Заповядайте — каза Ренълдс и огледа Нокс. — УРС? Значи и вие сте от Форт Белвоа.

— Да, но не работя там — отвърна Нокс. — И нямам никакво отношение към Центъра за контрол на ОМУ или АОЗС.

— А, затова не съм ви виждала. А и мястото е огромно.

Тя отключи входната врата и набра кода на алармата, прикривайки панела с тялото си.

— Ще ми дадете ли две минути? Трябва да прибера покупките в хладилника.

— Мисля да направя нещо по-добро — каза Пулър. — Ще ви помогна в пренасянето, докато колежката ми подреди записките си. — Наклони глава към Нокс и посочи към дневната.

Тя отиде да седне там и разтвори бележника си, а Пулър последва Ренълдс по късия коридор, който водеше към просторна кухня.

— ОКР? — попита тя. — Предполагам, че разследвате бягството, но Робърт Пулър служеше във ВВС.

— ФВЗ е общ военен затвор.

— Забелязах, че сте с една и съща фамилия.

— По света има колкото искате хора с това име — отвърна почти искрено той, след което се зае да й подава продуктите от торбата. — Харесва ли ви да работите в Центъра?

— Да, защото има предизвикателства. Най-голямото от тях е да измъкнем оръжията от ръцете на терористите.

— Или по-скоро да не ги допускате до тях.

— Още по-добре.

— Доколко познавахте Робърт Пулър?

— Не особено. Работехме заедно в Канзас Сити, докато обектът беше действащ. Но сега всичко се събра обратно на едно място в „Офът“.