Дэвид Балдаччи - Бягството

— Кълна се, че не съм казала на никого, Пулър!

— Знам, знам. Но ако все пак е била предупредена, същото ще важи и за другия свидетел.

— Още ли държиш да разговаряш с него?

— Да, по дяволите. Може би няма да се окаже толкова подготвен, колкото Ренълдс.

Телефонът му издаде двоен камбанен звън и той отвори имейлите.

— Нещо полезно? — попита Нокс.

— Може би Свещеният граал.

— Какво е?

— Стенограмата на съдебното заседание. Май ще се окаже, че Шиндлър наистина разполага с големи правомощия. Но това не е всичко.

— Какво друго?

— Патологът от Левънуърт. Получил е резултатите от токсикологичния тест на нашия мъртвец.

— И?

— Той е украинец. Или скоро е пребивавал там.

— Мисля, че в Украйна не използват изотопни карти.

— Докторът казва, че сме извадили късмет.

— По какъв начин?

— Човекът е от Чернобил. Ядрената катастрофа, която са преживели преди години, създава абсолютно уникален токсикологичен подпис, дължащ се на замърсяването на водата и въздуха.

— Късмет за нас, но не и за бедните хора, принудени да живеят там. Украинец, значи… Подпомаган от хърватски офицер на име Иво Месич?

— Не е чак толкова невероятно. Украйна беше част от Съветския съюз, а Хърватия — от Югославия, в която също имаше комунистически режим.

— Грозната глава на червеното чудовище се появява отново, а?

— Нима си очаквала, че ще изчезнат в мрака? Особено при сегашния си лидер? Този човек има повече тестостерон от Арнолд Шварценегер в „Терминатор“.

Робърт измина разстоянието между Канзас и Мериленд за двайсет и четири часа непрекъснато шофиране, подкрепяйки се с горещо кафе, силна музика и доста кутийки „Ред Бул“.

В момента минаваше покрай Форт Мийд, който приличаше на руска матрьошка — включваше АНС, кибер командването на американската армия и Агенцията за информационни системи на отбраната. Върху площ от близо двайсет квадратни километра бяха разположени повече анализатори и шпионска техника, отколкото на всяко друго място по света.

Ако благодарение на своята роля в спътниковото наблюдение Агенцията за геокосмическо разузнаване беше окото на американската разузнавателна империя, то АНС със сигурност беше ухото, тъй като беше продуцент и главен мениджър на електронното подслушване. А както светът и обикновените американци неотдавна научиха, АНС подслушваше много повече от разговори в чужбина.

Като част от Министерството на отбраната АНС задължително се ръководеше от военнослужещ. Преди да поеме тази длъжност, въпросният офицер автоматично получаваше пагони с четири звезди или адмиралски нашивки. Заместник-директорът винаги беше цивилно лице с техническа специалност.

Робърт знаеше всичко това, защото го бяха подготвяли един ден да оглави АНС. Разбира се, това щеше да стане след дълги години служба и най-малко три звезди на пагона. А можеше и да не се случи въобще. Беше амбициозна цел за един скромен майор, но първата стъпка вече беше направена. За рекордно кратко време беше заслужил първата си звезда, а останалите две най-вероятно щеше да получи някъде около своята петдесетгодишнина.

След присъдата Робърт изгуби не само военното си звание, но и всичко останало, което имаше значение в кариерата му. В момента беше само един избягал затворник с напълно разбит личен и професионален живот.

Но може би и с някакъв шанс за изкупление.

Той огледа оградата на Форт Мийд. В далечината се виждаха множество сателитни чинии, с чиято помощ се събираше информация от дигиталния ефир. Обемът й беше огромен — за шест часа надвишаваше информацията, съдържаща се в Библиотеката на Конгреса. Дори АНС с всичките си ресурси не разполагаше с достатъчно хора за нейния анализ, но това беше слаба утеха за онези, чиито комуникации агенцията улавяше и съответно обработваше.

Робърт беше посещавал Форт Мийд много пъти, но сега това беше невъзможно, без да се изложи на риска да бъде заловен и бързо върнат в затвора. Регистрира се в един мотел наблизо, пренесе сака в стаята си и седна пред малката масичка до стената.

В СТРАТКОМ бяха осъществени промени. През последните две години генерал-майор Мартин Ейбъл — командир по времето на Робърт — беше прибавил още една звезда на пагоните си след изпълнението на поредната важна задача. Преди четири месеца го бяха назначили за директор на Агенцията за национална сигурност — горе-долу по същото време, когато генерал Дофри бе започнал работа в СТРАТКОМ. Не като директор, което също би било възможно, а като заместник на титуляря с две звезди на пагоните.