Дэвид Балдаччи - Бягството

— Какво мислите за него?

— Изключително умен и изпълнителен човек. Всички знаеха, че един ден ще стане началник на обекта. Затова действията му изглеждаха още по-немислими.

— Онлайн залагания.

Ренълдс прибра последните продукти и затвори вратата на хладилника.

— Това излезе по време на процеса. Предполагам, че когато се пристрастиш към нещо, то рано или късно те съсипва. За съжаление, точно това се случи с него. На такъв човек трудно се намира заместник.

— В показанията си твърдите, че сте го видели да копира някакви материали на диск.

— Самата истина.

— А това е забранено в СТРАТКОМ.

— Абсолютно.

— Как предпазват системите?

— Като правят достъпа труден. Подобно на компютрите в АОЗС, нашите са деактивирани за използването на флашки, но все пак позволяват записите на диск и Робърт се е възползвал от това. За да си вършим работата, трябва да използваме дискове. Най-добрата превенция е постоянната проверка на служителите. Само така можем да сме сигурни, че те не работят за другата страна — като тотално елиминираме риска някой да открадне поверителна информация. Вижте какво стана със Сноудън. Претърсването е нещо обикновено, освен това има и скенери. Но със съответния бадж за достъп не минаваш през тях. Подозирам, че имат и други предохранителни мерки, които не споделят с нас — за да са сигурни, че в редиците ни няма предател.

— Но Робърт също е знаел това и едва ли се е надявал, че ще се измъкне безнаказано с диск в джоба — изтъкна Пулър. — Как всъщност го е направил?

— Задейства противопожарната аларма и сградата беше опразнена. Вероятно сте наясно, че в такава ситуация няма как да бъде проведено претърсване. Предполагам, че скритите предохранителни мерки също не са влезли в действие при опасността от пожар.

— Но вие докладвахте това, което сте видели?

— Веднага. Когато охраната се появи, алармата вече беше деактивирана. Хванаха го на няколко метра от сградата и откриха диска в джоба му.

— Арестуваха ли го?

— Да. По-късно го освободиха под гаранция, но го прибраха в ареста веднага след като стана ясно, че се е срещал с агент на иранското правителство. Остана там до началото на процеса.

— Колко време измина между двете събития?

— Не съм сигурна, но не беше много. Може би седмица.

— Учудвам се, че не са го заключили завинаги още след като са открили въпросния диск в джоба му.

— И аз си помислих същото. Явно е успял да ги убеди да го пуснат. Много го биваше в това.

— Но нали казахте, че не го познавате особено добре?

— Така беше. Присъствала съм обаче на доста негови презентации в СТРАТКОМ. Беше добър оратор и умееше да отвръща на ударите срещу себе си. Вероятно защото беше много по-умен от останалите.

Пулър усилено си записваше. Спря едва когато трябваше да обмисли последното й изявление и машинално защрака с химикалката си. Дали не долови нотка на завист?

— Да сте забелязали нещо необичайно наоколо?

— В смисъл дали Робърт не дебне в задния ми двор? Не. Съмнявам се, че съм някакъв важен фактор в тази история. Невероятното е, че е успял да избяга от затвора. Сигурно отдавна е напуснал страната.

— Не мислите ли, че за него е било твърде рисковано да се среща с ирански шпионин?

— Може би трябва да се присъединим към партньорката ви — избягна отговора Ренълдс. — Вероятно вече се чуди къде сме изчезнали.

Пулър тръгна пръв по коридора. Нокс седеше на стола до зиданата камина. Погледна го, но лицето й беше непроницаемо.

— Много хубаво място — каза тя. — Харесвам отвореното пространство и декорацията.

— Благодаря — отвърна Ренълдс. — Самият квартал е чудесен, пълен с интересни хора с най-различни занимания.

Нокс посочи снимките, струпани върху ниска масичка.

— Това вие ли сте?

Ренълдс се усмихна и кимна.

— Те са от времето, когато бях включена в олимпийския отбор по биатлон.

— Каране на ски и стрелба? — попита Пулър.

— Точно така.

— Как се представихте?

Усмивката й изчезна.

— Не можах да участвам по медицински причини.

— Сигурно сте били много разочарована — рече Нокс.

— Какво е животът без разочарования? — каза Ренълдс. — Те ни правят по-силни.

— Това децата ли са? — махна към друга снимка Нокс.

— Да, синът ми е адвокат, а дъщеря ми е управител на магазин за дрехи.

— Родили сте ги млада, нали?

— Срещнах Адам в колежа. Оженихме се още във втори курс.

— Тук не виждам негова снимка — каза Нокс.

— Блъсна го кола преди близо двайсет години. Беше прекалено болезнено да гледам лицето му.