Дэвид Балдаччи - Бягството

— Армията — да, но не и ние. Целта ни беше да я убедим да ни сътрудничи и да ни отведе до хората, за които е работила. В общи линии тя е била дребна риба, а ние искахме другите. Затова отидох сама. Да поговоря с нея, да я накарам да използва главата си.

— Заради което без малко не изгуби своята — отбеляза той.

— Трябва да ти призная, че не очаквах това. В профила й нямаше нищо, което да ни накара да допуснем толкова крайна реакция.

— Профилите понякога са подвеждащи — обади се Кърк.

— Вероятно затова я изгубихме като потенциален свидетел и източник на информация — каза Нокс, замълча за момент и мрачно добави: — Заради мен, разбира се.

— Тя те вижда в дома си и знае коя си — рече Пулър. — И веднага усеща, че играта е свършила. Вероятно е била горе, за да си събере багажа за полета до Русия, а после е изпаднала в паника.

— Не знам — въздъхна Нокс. — Но адски се радвам, че не ме улучи.

— Защото ти си я ударила със стола.

— Не, Пулър. Просто извадих късмет.

— Като с раната на хълбока?

— Като с раната на хълбока — съгласи се тя, забеляза втренчения поглед на Кърк и лаконично добави: — Дълга история.

Нокс отпи глътка кафе и се замисли.

— Какво? — попита Пулър, забелязал палави искри в очите й.

— Питам се кога ли късметът ще ми обърне гръб.

— Е, кой не си задава този въпрос? — сви рамене той.

— Бих казала, че за ваше нещастие, това вероятно ще се случи по-скоро, отколкото предполагате — отсече с категоричен тон Кърк.

— Ще ме закараш ли до хотела, Пулър? — попита Кърк, след като излязоха навън. Теглеше малък сак на колелца.

— Отивам да се настаня, а след това ще ти се обадя — каза Нокс. — Сигурна съм, че след инцидента с Макри моите шефове ще ме затрупат с въпроси. А ще трябва да пиша и доклад. Всъщност това не изглежда много, когато става въпрос за отнет човешки живот.

— Убила си я, защото тя се е опитала да направи същото — отвърна Пулър и я изчака да тръгне към колата си.

— Вярваш ли й? — попита Кърк. — Наистина ли й вярваш?

— Да.

— Е, аз пък не. Затова пропуснах да спомена някои неща.

Пулър я стрелна с поглед и каза:

— Колата ми е ей там.

Качиха се в служебния му седан.

— Целият съм в слух — подкани я той, след като я изчака да се настани.

— Два факта — започна тя. — Единият от Тод Ландри, а другият — от Дъг Флетчър, прокурора по делото. С кой да започна?

— С прокурора.

— Освен представените компютърни доказателства на процеса са били изслушани показанията на двама свидетели на обвинението.

— Моля? Какви свидетели?

— Служители на СТРАТКОМ.

— Какво са казали?

— Единият твърдял, че е видял брат ти да качва в колата си човек, който по-късно е идентифициран като агент на иранското правителство.

— Това е невъзможно.

— А другият свидетел, всъщност свидетелка, видяла как Робърт сваля на диск нещо от офиса на СТРАТКОМ в Канзас.

— А защо прокурорът е споделил с теб тези неща? Те звучат достатъчно компрометиращо и едва ли са помогнали с нещо на Боби.

— Звучат компрометиращо, понеже са били такива. А Флетчър ги спомена заради нещо, което е забелязал в писмените показания на свидетелите.

— Какво е то?

— Думи, които присъстват в показанията и на двамата — отвърна тя, прочисти гърлото си и изрецитира: — „Поведението на Робърт Пулър беше изключително тайнствено.“

— Казали са го и двамата? — втренчено я погледна Пулър.

— Дословно. Според теб какви са шансовете това да е станало без предварителна координация?

— Малки или никакви. И какво е направил прокурорът?

— Разбира се, защитата е била запозната с показанията, защото такива са правилата във военния съд. Но на прокурора не му е работа да улеснява тезата на противника си и не е направил нищо. Сега обаче, две години по-късно, явно съжалява.

— А Ландри? И той ли не е направил нищо?

— Не знам. Не съм била в залата, а прокурорът не ми каза повече подробности. Останалите им доказателства са били достатъчно неоспорими. Приликите в показанията на свидетелите едва ли биха променили нещата.

— Флетчър допуска ли, че свидетелите са лъгали? Че някой ги е инструктирал какво да кажат?

— Не стигна чак до там. На негово място и аз бих постъпила така. Дори да са лъгали, използването на едни и същи думи би било доста тъпо. Според мен зад всичко това стои някой дребен началник, но в никакъв случай юрист. Сравняването на свидетелските показания се прави именно по тази причина. — Кърк замълча за момент, после добави: — Като чета между редовете, Пулър, започвам да разбирам защо Член сто и шест А е заменил Член сто и шест. Според мен защитата и обвинението са се споразумели, защото са усещали, че става нещо странно. Ако брат ти беше осъден на смърт, връщане нямаше да има. Но ако го оставят жив, макар и в затвора, може би някой ден ще се намери и друго обяснение. Разбира се, това е мое лично тълкуване.