Дэвид Балдаччи - Бягството

— Все неща, с които се е занимавал брат ми.

— С тази разлика, че смъртната присъда за шпионаж е задължителна, а военният съд може да приложи всякакво друго наказание за държавна измяна. Но, както ти правилно отбеляза, тук се изисква пълно единодушие на съдебния състав. Това е голямата разлика с автоматичната смъртна присъда.

— А те не са били единодушни, така ли?

— Точно така. В противен случай той щеше да е в някоя от килиите на смъртниците или вече екзекутиран. Но вместо това получава доживотна присъда.

— Значи би трябвало да има смекчаващи вината обстоятелства — обади се Нокс.

— Предполагам, че е имало, но от процесуална гледна точка нещата изглеждат неясни.

— Вие със сигурност не сте научили всичко това само от архивите по делото — отбеляза Нокс. — Нали така, Шайрин?

— Не, добрах се до прокурора и адвоката, с които разговарях надълго и нашироко. И двамата бяха изненадващо откровени. Наистина изненадващо.

Думите й увиснаха във въздуха, подчертани от настъпилата тишина.

— Според теб защо са били толкова откровени? — попита Пулър.

— Трудно е да се каже — предпазливо обясни Кърк. — И двамата помнеха случая много добре, въпреки че оттогава насам със сигурност са гледали купища дела. А брат ти е отхвърлил предложението за извънсъдебно споразумение, което са му направили.

— Какво означава това?

— Обвиняемият се признава за виновен срещу полека присъда. Но той явно е бил против, тъй като до края на процеса твърдял, че е невинен.

— Кой е бил командир на производството? — попита Пулър.

— Началникът на СТРАТКОМ генерал-майор Мартин Ейбъл.

— Знам, че Пулър е осъден за шпионаж, но какви точно са обвиненията? — попита Нокс.

— Архивите на делото са засекретени. Напълно основателно, защото съдържат много поверителна информация. В това отношение военните правила за доказателствата са изрични.

— Но ти едва ли щеше да биеш целия този път, ако не си ги разсекретила — отбеляза Пулър.

— Вече ти казах, че за това е нужна съдебна заповед. Която нямаше как да извадя за времето от последния ни разговор.

— Но?

— Но прокурорът и адвокатът бяха словоохотливи, както вече споменах. Особено адвокатът Тод Ландри. Той ми обясни под секрет какви точно са били обвиненията.

— А не ви ли попита защо искате да знаете? — обади се Нокс.

— Разбира се. И аз споменах бягството на Робърт Пулър от затвора — нещо, което също им беше добре известно. Военната машина за слухове никога не спи.

— И ви приеха като член на някаква група следователи, така ли?

— Ако са помислили така, аз не направих никакви опити да ги разубедя — отвърна с равен глас Кърк.

— И така, какви се оказаха обвиненията? — попита Пулър.

— Известно е, че АНС поддържа тесни контакти с няколко големи технологични компании и мобилни оператори, които им позволяват скрит достъп до тези платформи. Робърт Пулър от своя страна пък е открил задна вратичка към разузнавателната платформа на СТРАТКОМ, което между другото е тясно свързано с всички останали разузнавателни канали — включително АНС, ЦРУ и военното разузнаване. Именно кодовете на тази вратичка е възнамерявал да продаде на враговете на страната. Нещо, което би имало катастрофални последици.

— Продажба на тайни?! — възкликна Пулър. — Това са пълни глупости! Той няма никакво отношение към парите! Защо му е да го прави?

— Най-вероятно заради хазартните залози, които е правил онлайн. Залози за милиони.

— Онлайн залози?! — смаяно я изгледа Пулър. — Брат ми никога не се е интересувал от това!

— Явно са открили доказателства за противното. Както в персоналния му компютър, така и в джиесема му. Залагал е под различни псевдоними.

— Брат ми е достатъчно умен, за да си дава сметка, че хазартът се базира на късмета, а не на някакви лични умения. Той е прекалено интелигентен, за да залага.

— Аз им зададох същия въпрос.

— И? — подкани я Нокс.

— Според прокурора по делото Дъг Флетчър брат ти е създал един изключително сложен хазартен алгоритъм, който поне в началото е дал отлични резултати.

— В началото? — изгледа я Пулър.

— Преди да стане неефективен. Там са потънали милионите. Но той продължавал да залага с надеждата да се измъкне от дупката. Типично поведение за комарджиите, което се превръща в зависимост. А онлайн залагането е най-краткият път към тази зависимост, в капана на която попадат адски много хора.

— Те разполагат с доказателства за всичко това, така ли? — попита Нокс.