Дэвид Балдаччи - Бягството

— Взе ли си болкоуспокоително?

— Да — отвърна през стиснати зъби тя. — Глътнах четири адвила наведнъж и сега чакам да подействат.

Насочиха се към едно сепаре в дъното, където ги чакаше Кърк.

Беше облечена с доста измачкан панталон и сако. Очите й бяха подпухнали от безсъние, а къдравата й коса беше разрошена. Миришеше на цигари, а чашата за кафе пред нея беше празна.

Пулър ги запозна. Кърк погледна изпитателно Нокс.

— Не те познавам — обяви тя. — Но след като Пулър гарантира за теб, значи всичко е наред.

— Благодаря.

— Няма за какво, не го правя за теб — отсече Кърк и се извърна към Пулър. — Тръгнах още снощи. Наложи се да кацна в Чикаго, защото нямаше директен полет. Преспах на летището, а през деня се опитах да намеря някакъв полет. В крайна сметка ме сместиха в някаква консервна кутия. С кола щях да дойда по-бързо, отколкото с тъпите авиолинии!

— Едно телефонно обаждане щеше да ти свърши същата работа — отбеляза той.

— Гладна съм — обяви тя. — Не знам за вас, но аз мисля да си поръчам.

Направиха поръчките си, размениха няколко общи приказки, след което Кърк се приведе над масата и понижи глас.

— Предполагам, че знаеш как действат военните съдилища, нали?

— За щастие, не съм бил техен обект, но да, знам. Действат съгласно Член първи на Конституцията, което означава, че са пряко подчинени на Конгреса.

Кърк кимна.

— Всеки военен процес се ръководи от командващ офицер.

— Тъкмо в това е работата — отвърна Пулър. — Командващият офицер свиква съда и избира съдебните заседатели.

— Но ограниченията на командващия офицер са изключително строги. Правило сто и четири за военните съдебни процеси ги определя ясно: командирът няма право да наказва съдебния състав, нито пък да му влияе по някакъв друг начин. Системата е оцеляла вече двеста години въпреки непрекъснатите атаки срещу нея.

— Което не означава, че е справедлива — отбеляза Пулър. — Но кой иска да клати лодката?

— Не казвам, че е идеална — вдигна длани пред себе си Кърк. — Но тя е единствената, с която разполагаме, а освен това работи.

— Не и за брат ми.

Кърк отпи глътка кафе и се зае да оглежда салона. Пулър не гледаше никого, а Нокс местеше очи от единия към другия и обратно.

После им донесоха храната. Разговорът беше възобновен едва след като сервитьорката се отдалечи.

— Ще ме извините, но се налага да говоря и да ям едновременно — обяви Кърк, докато щедро солеше всичко в чинията си под неодобрителния поглед на Нокс. — При военните съдилища няма временни съдебни заседатели, както при гражданските. За присъди над десет години трябва да има три четвърти консенсус между членовете на съдебния състав. Те, а не съдията решават каква точно трябва да бъде присъдата.

— Доколкото съм осведомен, за смъртна присъда трябва да има пълно единодушие — обади се Пулър.

— Невинаги. Ако обвиняемият е осъден по Член сто и шест за шпионаж, членовете на съдебния състав не определят размера на наказанието, защото шпионажът задължително означава смъртна присъда. Без никакви изключения, ако това се докаже безспорно. Съдията просто обявява присъдата.

— Това не го знаех — облегна се назад Пулър. — Какви са условията?

— Прости и ясни. Установени са още от колониалните времена, въпреки че с годините са въведени и някои промени. Най-важното от тях е да сме в състояние на война, а ние бяхме точно в такова състояние, когато брат ти беше арестуван.

— Официално Конгресът никога не е обявявал война — възрази Пулър. — Нито на Афганистан, нито на Ирак.

— От теб ще излезе добър адвокат, Пулър. Неговата защита повдигна същия въпрос. Технически погледнато, това, което казваш, е вярно, но на практика ние бяхме във война. А брат ти е бил обвинен в подпомагане на врага. В подобни случаи защитата губи много по-често, отколкото печели. Точно това се е случило, когато адвокатът на брат ти е внесъл възражението — просто е загубил.

— Добре, продължавай — каза Пулър.

— Обвиняемият трябва да е извършвал шпионската си дейност на места, които са под юрисдикцията на въоръжените сили или на такива, свързани с тях. Останалите елементи включват нелегални действия, събиране на информация с цел да бъде предадена на врага и прочие.

— Но той бил ли е обвинен по Член сто и шест? — попита Нокс, а после побърза да си отговори сама: — Предполагам, че не, защото не е бил осъден на смърт, а само на затвор.

— По всичко личи, че Член сто и шест е бил предложен, но по-късно са го оттеглили — отвърна Кърк. — Вместо него са приложили Член сто и шест А за държавна измяна. Разликите са доста, но повечето от тях незначителни. В случая е отпаднало условието шпионажът да е извършен по време на война, но има други условия, при които може да бъде издадена смъртна присъда — например да е свързан с ядрено оръжие или сателитно разузнаване.