Дэвид Балдаччи - Бягството

Пулър изчака за миг, после тръгна към къщата. Мина покрай колата на Макри и продължи към задния двор на триетажната сграда с тераса и остъклена врата към мазето. Липсата на пердета му позволи да надникне вътре. То се оказа недовършено, с голи бетонни стени и струпани край тях кашони.

Ключалката беше проста, той проникна вътре за секунди и се насочи към стълбището. Отгоре се чуваха стъпки — вероятно Нокс оглеждаше обстановката. Но къде беше Макри? Тя не отвори входната врата, въпреки че колата й беше пред къщата. В следващия миг Пулър чу пукот от стрелба. Светкавично измъкна пистолета си, приклекна и се ослуша. Изстрелите бяха два, комбинирани със страничен шум. След първия се разнесе трясък, сякаш някой се беше блъснал в нещо. Вторият беше придружен от остър вик и глух тътен на падащо тяло. Нокс? Или Макри, ако все пак се окажеше, че си е у дома?

Взе стъпалата по три наведнъж и се озова пред вратата в горния край на стълбището. Побутна я и предпазливо надникна вътре.

Не видя никого. Огледа още веднъж стаята, след което продължи по коридора с насочен пистолет.

После спря.

Нокс се беше навела над проснатата на пода Макри, от чиито гърди шуртеше кръв. Дясната й ръка продължаваше да стиска пистолета.

— Не мърдай, Нокс! — извика Пулър, готов да реагира на евентуалния й опит да се обърне и да стреля по него.

Но тя вдигна пистолета над главата си и отмести пръст от спусъка. Беше ясно, че се предава.

— Сложи го на пода и го изритай към мен! — заповяда той.

— Тя има нужда от линейка — каза Нокс.

— Виждам. Ритни пистолета насам, а аз ще се обадя.

Нокс се подчини. Пулър хвана оръжието за дулото и го сложи на масата. След това извади телефона си и набра 911.

— Отдръпни се от нея, а след това легни на пода с ръце на тила — заповяда той.

— Опита се да ме убие, Пулър!

— Тепърва ще разберем дали е така. А сега направи каквото ти казвам.

Нокс се подчини, а той се наведе над Макри, която лежеше по гръб до някакъв стол, покрила лицето си с длани. От малка дупчица на тъмната й блуза течеше кръв и петното бързо се разширяваше. Той докосна с пръст сънната й артерия, но пулс нямаше. Широко отворените й очи бяха започнали да се оцъклят, а ръцете й вече изстиваха.

— Мъртва е, Нокс. По всичко личи, че си я улучила право в сърцето.

— И аз така си помислих — отвърна с нестабилен глас Нокс.

— Какво се случи? Защо изобщо си тук?

Тя понечи да се надигне, но той рязко повиши тон:

— Остани там, където си! Няма да повтарям повече!

Нокс замръзна за миг, после отново легна на пода.

— Дойдох да я разпитам — каза тя. — Мислех, че ще го направим заедно, но знаеш какво се получи. Благодаря, че ме заряза на гробището. Наложи се да се върна пеша.

— Защо реши да я разпиташ?

— Защото не е претърсила надзирателите.

— По-подробно, ако обичаш.

— Снощи прегледах бележките ти от разпита. Тя е признала пред теб, че не е заповядала обиск на надзирателите и охраната с цел да открие уреда, който имитира стрелба и експлозии. Защото била убедена, че никой от персонала няма нищо общо с това. Разбира се, убеждението й не я оневинява, тъй като е била длъжна да го направи. Причината за обратното може да бъде само една… — Нокс извърна глава и го погледна от долу на горе.

— И каква е тя?

— Ако служителите се окажат чисти, подозрението би паднало върху самата нея.

— Така е. Липсата на заповед за обиск е била нещо като осигуряване на алиби.

— Значи и ти си на същото мнение? Затова ли си тук?

— Видях как използва шперц, за да проникнеш в къщата. Аз предпочетох задния вход, а след това чух два изстрела.

Тя посочи далечната стена. Пулър се обърна. Куршумът се беше забил в гипсокартона, близо до един от винтовете.

— Стрелях само миг по-късно — добави Нокс. — Но улучих.

— Защо си тук? Имаш ли заповед?

— Не.

— Тоест каквото и да беше открила, то нямаше да бъде допуснато от съда.

— Не съм чак толкова загрижена за юридическите тънкости, Пулър. Просто искам да си свърша работата.

— Значи влизаш и тя стреля по теб. Но факторът изненада е на нейна страна, освен това е офицер с достатъчно опит. Как така не те е улучила от толкова близко разстояние?

— Зърнах я милисекунда преди да стреля, и ритнах стола в нейната посока. Едновременно с това се проснах на пода и стрелях от там. Аутопсията ще потвърди траекторията.

Пулър погледна преобърнатия стол до тялото на Макри.

В далечината се дочу вой на сирени, който бързо се усилваше.