Дэвид Балдаччи - Бягството

Първото му свиждане с Боби беше проведено в така наречената „безконтактна зона“, определена за осъдените на смърт. Там ги делеше дебела стъклена преграда, а разговорът се водеше със слушалки. Но тъй като брат му беше примерен затворник, следващите свиждания бяха в общата зала за посетители — просторно и доста приятно за затвор място.

Пулър обаче беше наясно, че никога повече няма да стъпи там, ако брат му бъде заловен и върнат обратно. Защото свиждания с него може би нямаше да има.

Той слезе от колата и се обърна да погледне в посоката, в която беше оставил Нокс. Тази жена му създаваше проблеми. Отначало бяха на нож, после отношенията им сякаш се пооправиха. Той се надяваше да стигнат до някакво ниво на сътрудничество. Но после тя прибягна до номера „не мога да отговоря“, което стана причина за словесните му нападки на гробището.

И сега продължаваше сам. Облегна се на капака на колата и направи кратко обобщение на постигнатото до този момент. Непременно трябваше да изясни нещата около Иво Месич, а и да разпита капитана и старши сержанта, ръководили акцията на военните полицаи. Освен това искаше да изясни произхода на фалшивата стрелба и бомбената експлозия в Зона 3. А довечера щеше да се обади на Шайрин Кърк — разбира се, ако тя не го потърсеше преди това. Изобщо нямаше намерение да се съобразява с предупреждението да не й звъни в случай, че тя не му се обади. Защото беше от хората, които никога не се отказват, когато са надушили някаква следа.

На дневен ред стоеше и убийството на Дофри, а за десерт си беше оставил срещата с генерал Арън Райнхарт и човека от Съвета за национална сигурност Джеймс Шиндлър. Добре разбираше, че има да изяснява още много неща, и не вярваше на обясненията на Райнхарт и Шиндлър защо проявяват силен интерес към случая. Всъщност той не вярваше на нищо и никого, който имаше някакво отношение към разследването.

И накрая въпросът кой го беше отвлякъл все още беше на дневен ред. А също така и кой го беше спасил, стреляйки в прозореца.

Отправил поглед към грамадата на ФВЗ в далечината, Пулър се питаше дали брат му някога ще се върне там. Може би никога нямаше да го заловят или пък щяха да го убият.

Ами ако аз бъда този, който го открие? Какво ще правя, ако откаже да се върне в затвора или реши да се съпротивлява докрай?

Мислите му неволно се върнаха към сблъсъка в сляпата уличка зад бара в Лоутън, Оклахома. Резултатът беше, че той се отърва жив, а редник Роджърс получи сериозно нараняване в крака.

Ще мога ли да натисна спусъка срещу Боби? Или пък той ще стреля в мен?

Отговорът на тези въпроси беше кратък и категоричен: „Не, по дяволите!“. От друга страна, брат му беше лежал повече от две години в единична килия, а по време на бягството си почти сигурно беше убил човек. Ако бъдеше заловен, вероятно щеше да бъде осъден на смърт за предумишлено убийство, дори и ако имаше доказателства, че е ликвидирал непознатия при самоотбрана. При този сценарий имаше вероятност Робърт да избере смъртта в битка. Или пък щеше да позволи на брат си да го убие. Пулър не успя да определи кое от двете е по-лошо.

Поклати глава на тези мрачни мисли, а след това реши да се заеме с това, което владееше най-добре — да продължава напред. Качи се в колата и потегли.

Прекара два часа в компанията на капитан Люис и неговия сержант. Оказа се, че никой от тях не е броил бойците при сформирането на ударния отряд. Просто бяха вдигнали взводовете под тревога и ги бяха изпратили да възстановят реда във ФВЗ. И двамата бяха изненадани от факта, че се е появил един човек в повече. Веднага след пристигането си в затвора военните полицаи бяха блокирали общите зони съгласно предварителните инструкции.

Пулър поиска подробности за ситуацията около Зона 3, където се намираше килията на брат му. Но никой от двамата не разполагаше с такива. Бяха разбрали за мъртвеца доста време след приключването на акцията. Никой не беше докладвал за нещо необичайно, нито пък беше имал представа, че Робърт Пулър е напуснал килията си, облечен в щурмова униформа. На практика всички били смаяни, че подобно нещо е възможно. Но когато Пулър сподели теорията си за бягството, командирите на ротата признаха, че не могат да докажат, че такова нещо не се е случило.

Пулър огледа зоната, в която беше сформиран отрядът за борба с безредиците. Беше голяма и напълно открита, а това предполагаше пълен хаос в бурната нощ. После отиде в квартирата, заемана от Месич, но тя вече беше почистена и готова за следващите курсанти. Това го лиши от възможността да снеме дори един пръстов отпечатък. Вече беше установил, че хърватинът е върнал наетата кола, която в момента се намираше някъде в Монтана. Още една улика без резултат.