Дэвид Балдаччи - Бягството

След това тръгна към ФВЗ. Не след дълго седеше на леглото, на което брат му беше чел книга, преди токът да спре. Оглеждаше килията, в която Робърт беше прекарвал двайсет и три часа от денонощието. Тясно помещение, голям ум. Беше цяло чудо, че едното беше побирало другото. Запита се какво ли си е помислил брат му, когато лампата е угаснала. Очаквал ли е да се случи нещо? Бил ли е готов за него, когато вратата се е отворила? Разполагал е само с няколко секунди, за да разбере какво става. Откъде е знаел, че униформеният на прага е дошъл да го убие? Може би не е бил сигурен. Може би просто е съзрял своя шанс за бягство. Или пък е решил да убие всеки, който се появи от мрака.

След известно време направи опит да се срещне с капитан Макри, но се оказа, че тя не е дежурна. Все пак дежурният офицер Майк Кардарели се съгласи да отговори на няколко въпроса. Те не доведоха до нищо, ако не се брои последният въпрос на Пулър, който пожела да разбере къде се е намирал самият Кардарели в нощта на бягството на Робърт.

— През онази нощ трябваше да съм дежурен, но капитан Макри предложи да се сменим — отвърна той.

— Защо? — моментално наостри уши Пулър.

— Тя трябваше да е дежурна следващата нощ, но в последния момент изскочил някакъв семеен ангажимент. Извадих късмет, защото всички замесени пострадаха професионално.

— Какъв семеен ангажимент? — попита Пулър.

— Моля? — недоумяващо го погледна Кардарели.

— Онзи, който е изскочил пред Макри?

— Ами не знам, не я питах.

— Тя е тук със семейството си, така ли?

— Сама е. Реших, че става въпрос за посещение на близките й.

— В базата ли живее?

— Не — поклати глава офицерът. — Има къща съвсем наблизо.

— Ще ми трябва адресът й.

Кардарели му го продиктува.

— Нещо ново за устройството, имитирало стрелба и експлозия в близост до Зона три? — попита Пулър.

— Не съм чул. Но при всички случаи е било гаден номер.

— Точно така — каза Пулър, — гаден номер.

Няколко минути по-късно той се върна в колата и отвори една военна база данни. Намери досието на Ленора Макри и го изчете бързо, но не откри нищо съществено. Жената имаше добра биография, без черни точки. Не такава обаче беше информацията за личния й живот, която изглеждаше доста объркана и пълна с неясноти.

Единствено дете на родителите си, вече покойници. Интересно за какви семейни ангажименти беше споменала пред колегата си.

Освен това Макри сама си призна, че не е заповядала обиск на персонала, за да бъде открито устройството, произвеждащо шум. Меко казано, това му се стори странно, защото малко или много представляваше професионален пропуск.

В същото време бездействието й беше довело до някои конкретни резултати — например хвърляне на подозрение върху стотици служители, които биха могли да вкарат въпросното устройство в затвора, но без никаква възможност за доказване на това. Самата Макри също попадаше в списъка на заподозрените. Още повече че е била добре запозната с действието на охранителната система и спокойно би могла да я преодолее и да вкара устройството в затвора — най-вероятно след спирането на тока, когато вратите на килиите са се отключили.

Потегли към адреса, който получи от Кардарели. Беше го предупредил да не й се обажда по телефона, за да я запознае с току-що проведения разговор. Боеше се, че Макри може да направи опит за бягство.

Ободрен от мисълта, че вероятно най-накрая се е добрал до нещо съществено, Пулър настъпи газта и стигна за рекордно кратко време до предградието, където живееше капитан Макри. Паркира така, че да вижда добре къщата й, която беше крайната в редицата, и се приготви да чака. Пред дома й беше паркирана една кола. Той извади бинокъла от сака си и го насочи към нея. Да, на огледалото за обратно виждане наистина беше окачен пропуск за паркинга на ФВЗ, което означаваше, че това е нейната кола — хонда сивик последен модел.

Планът му беше да почака известно време и ако тя излезе, да я проследи. А ако това не се случеше, беше готов да проведе с нея втори разговор.

Вися един час, но Макри не се появи. Миг преди да слезе от колата и да тръгне към къщата, пред нея спря още една кола. Очите на Пулър се разшириха от изненада, когато видя кой слезе от нея и пое нагоре по стъпалата.

Вероника Нокс явно отдавна беше напуснала гробището.

Нокс почука на вратата, а след това натисна и звънеца. Никой не отвори.

Тя се огледа, бръкна в джоба на якето си и извади нещо, което приличаше на шперц. Зае се с топката на бравата. Няколко секунди по-късно бутна вратата и влезе.