Дэвид Балдаччи - Бягството

Робърт затвори очи и започна да се концентрира.

Източна Европа.

Чуждестранен курсант във военната школа.

Опит за убийството му в затвора след повече от две години от влизането му там.

Защо точно сега? Трябвало е време за планиране? Подготвянето на подобна мисия действително изискваше време, но едва ли двайсет и четири месеца. Какво се беше случило междувременно?

Прекъсването на тока, имитацията на стрелба и бомбената експлозия, а дори и човекът, изпратен да го убие, бяха следствия на някаква причина, бяха пълнеж. Сега трябваше да извади този пълнеж, за да стигне до корените на нещата.

Първата му реакция беше да тръгне за някое място, което имаше връзка с предишната му позиция в СТРАТКОМ. Такива бяха намеренията му, но той съзнаваше, че не може да си позволи лукса да обикаля наслуки. Задачата трябваше да бъде конкретизирана.

И така, каква бе причината, задействала всичко това? Ако откриеше отговора на този въпрос, със сигурност щеше да съкрати бройката на местата, които трябваше да посети.

Беше имал достъп до новините въпреки единичната килия. Изчиташе всички вестници, които му носеха, гледаше телевизия. Разбира се, нямаше интернет връзка, но слушаше какво си говорят надзирателите. А и брат му също носеше новини при своите посещения.

Дофри беше получил назначение в СТРАТКОМ едва преди четири месеца. Но сега беше мъртъв. Възможно ли бе новият му пост в СТРАТКОМ да е станал причина за онова, което се случи във ФВЗ?

Освен това се носеха слухове за тотална реорганизация на Разузнавателната общност с цел въвеждане на нов ред и нов стил на работа в един сектор, който отдавна плачеше за промяна. Това ли беше причината за събитията в затвора, поради които за малко не изгуби живота си? Но той отдавна вече нямаше нищо общо с този свят.

Продължи да обмисля проблема.

Пет минути по-късно юмрукът му гневно се блъсна в стената. Мозъкът, единственото нещо, което никога не му беше изневерявало, този път го предаде.

Джон Пулър вече се беше отбил в мотела, за да си събере багажа. Планът му беше да прекара деня в проверка на някои следи, а след това да потегли обратно на изток, да си наеме стая и да докладва разкритията си на своите нови „шефове“. Колата пълзеше по равните улици на Форт Левънуърт. Вляво от него течеше река Мисури, носеща прозвището „Голямата кална вода“. Пулър знаеше, че тази вода е не само кална, но и доста коварна. В нея непрекъснато се давеха хора. Разбира се, не всички от тях инцидентно. Преди няколко години един взводен командир с чин сержант беше хвърлил в реката припадналата си съпруга, след като тя беше разкрила изневярата му. Не стана ясно дали бедната жена се беше върнала в съзнание, преди да се удави, но тялото й беше открито далече надолу по течението, оплетено в някакво паднало дърво. Разследването, което продължи месец, беше възложено на Пулър. В момента взводният лежеше във ФВЗ с доживотна присъда, а двете му деца растяха без родители.

Онзи случай беше приключил бързо, но сегашният беше в началото си и все още буксуваше.

Пулър отби до тротоара и изключи от скорост. Военният затвор се намираше осемстотин метра по-нататък, върху част от терена на предишния затвор, наричан от всички „Замъка“. Преди време там имаше животновъдна ферма и мандра, в които работеха „институционално приемливи“ затворници. Но всичко това вече беше минало. Днес никой не се нуждаеше от млекодайни крави, а и кой можеше да се бърка в плановете на Министерството на отбраната, когато нещата опираха до съкращаване на разходите?

Вече нямаше вимета за доене и трактори за каране, но в замяна на това обитателите на ФВЗ можеха да вдигат тежести, да играят софтбол или футбол или да потичат по игрището. Можеха дори да играят баскетбол в зала, кръстена на името на някакъв старши сержант, който беше припаднал на корта и по-късно починал. Освен това имаха право на посещения от роднини и приятели, можеха да усвояват нови професии и умения в пералнята, бръснарницата, заваръчния цех, дърводелската работилница, студиото за графичен дизайн и дори в едно ателие, където се шиеха и бродираха пагони.

Но Робърт не можеше да играе футбол и да вдига тежести, нито пък да работи в някое от споменатите места. Защото беше осъден да излежава присъдата си в пълно уединение и под максимална охрана. Животът му във ФВЗ беше много самотен. Но, честно казано, той предпочиташе именно това. Интелектът му беше толкова висок, че разговорите с останалите затворници и грубото ежедневие зад решетките със сигурност щяха да му донесат повече вреда, отколкото облекчение. Пулър беше убеден, че брат му може да живее в свой собствен мисловен свят — един от най-сигурните начини за оцеляване в затвора.