Дэвид Балдаччи - Бягството

— Нерешителните никога не печелят каквото и да било — отвърна той и тръгна бавно между камъните, следван от Нокс.

— Прочети този надпис — каза той, спрял пред една надгробна плоча.

— Томас Къстър — подчини се тя. — Два медала на честта, капитан от Седми кавалерийски полк на щата Охайо.

— Той е първият от четиримата герои от Гражданската война, наградени с два медала на честта, и един от деветнайсетте такива в цялата история на Съединените щати. И двата си медала получава за щурм на вражеските позиции и пленяване на полковите знамена на Конфедерацията. При втория щурм е ранен в лицето, но успява да грабне знамето и да го пренесе през фронтовата линия, целият в кръв.

— Чакай малко… Къстър? Той не е ли…

Пулър се отпусна на колене пред надгробния камък.

— По-малкият брат на Джордж Армстронг Къстър — каза той. — Загива в битката с индианците при Литъл Бигхорн, когато е на трийсет и една, заедно с брат си и неговия батальон от Седми кавалерийски полк. Там намира смъртта си и по-малкият им брат. Вината е на Джордж Къстър, който умишлено се откъсва със своите бойци, за да изненада индианците. В резултат на тактическата му грешка те ги избиват. Брат му Том, носителят на два медала на честта, е добър, дори велик воин, участвал в безброй сражения. Не му е било трудно да види това, което е виждал и брат му — риска, на който се излагат.

— Но въпреки това се сражава рамо до рамо с него — сбърчи вежди Нокс, помълча малко и с нестабилен глас добави: — Макар и да е бил сигурен, че ще загубят.

— Или по-скоро, че ще бъдат изклани.

— Тоест семейството надделява над разума?

— Семейството е всичко.

— Нима искаш да кажеш, че ти си Том, а Робърт е Джордж? — попита тя. — И покорно следваш брат си по пътя към катастрофата?

Той се обърна да я погледне, но не отвърна нищо.

— Къде остана твоята обективност? Решимостта да търсиш единствено истината, без значение къде може да те отведе тя. И без значение кого ще засегне.

Пулър скочи на крака и се надвеси над нея. Тя инстинктивно отстъпи назад.

— Когато облякох униформата, аз се заклех, Нокс! Боби е моята кръв, но такава е и армията на Съединените щати! По тази причина възнамерявам да водя разследването напълно обективно и да търся отговорност от всички замесени. От абсолютно всички!

— Тогава защо ме доведе тук? — объркано попита тя.

— За да ти напомня, че съм готов да пожертвам брат си и всеки друг, ако това означава да си свърша работата и да раздам правосъдие. — Той замълча за момент и добави: — А ти какво би пожертвала?

— За какво говориш? — попита с разширени очи Нокс. — Как така нещата изведнъж опряха до мен!

— Готова ли си да жертваш лоялността си към УРС, АНС, или за когото там работиш?

— Този разговор вече сме го водили. Ти свали маската ми и аз обещах, че ще работя с теб. Какъв е проблемът?

— Питах те дали разквартируваната тук Деветстотин и втора група на военното разузнаване е свързана с АНС, а ти ми отговори „Боя се, че не мога да говоря по този въпрос“! — изръмжа Пулър с глас на разгневен старшина.

— Виж какво, разбирам, че си ядосан, и вероятно имаш право да бъдеш, но не мислиш ли, че да ме доведеш на това гробище е прекалено мелодраматично и…

— Ще те попитам за последен път! — безцеремонно я прекъсна той. — Готова ли си да ми пазиш гърба независимо от обстоятелствата? Защото, ако не си, нямам никаква полза от теб и всеки от нас трябва да си поеме по пътя.

Настъпи продължителна пауза.

— Вече ти казах, че не обичам да мамя хора като теб, Пулър. И наистина е така.

— Това не е отговор.

— Какво искаш от мен?

— Едно много просто нещо: да отговориш на въпроса ми.

— Мога да ти дам отговор, но той няма да е този, който очевидно… искаш. — Гласът й заглъхна на последната дума.

— Е, и това ми стига — каза той, завъртя се на пети и бързо тръгна към колата си.

Запали двигателя и рязко потегли, оставяйки я насаме с лоялния брат Томас Къстър.

Седнал в мотелската си стая, Робърт гледаше лицето, което беше нарисувал, снимал и принтирал на фотохартия. Лицето на мъртвеца от килията му. Не го откри в нито една база данни, в която успя да проникне. И най-накрая се отказа. Този човек определено нямаше нищо общо с армията или с федералната бюрокрация. Не беше изпълнител на държавни поръчки със съответните правомощия, не беше човек на силите на реда, нямаше го в списъка на заподозрените терористи.