Дэвид Балдаччи - Бягството

— Точно така.

— Когато повдигнах въпроса пред капитан Макри, тя обясни, че е предпочела да не претърсва надзирателите и охраната за наличието на уред, който би могъл да произведе подобни шумове.

Маккъчън не каза нищо. Пулър също замълча, но изглеждаше готов да се включи в евентуално състезание по немигащи погледи. Нокс понечи да добави нещо, но коляното му предупредително докосна нейното.

— Не искам да обвинявам никого — рече най-сетне Маккъчън, изчака кимването на Пулър и добави: — Убеден съм, че ако капитан Макри имаше втори шанс, тя със сигурност би взела друго решение.

— В смисъл, че би претърсила всички надзиратели и охранители, така ли? — внимателно го изгледа Пулър.

— Да.

— Минало-заминало — поклати глава Нокс. — Ситуацията няма как да бъде повторена. Но присъствието на един човек повече е било възможно, нали?

Маккъчън се облегна назад.

— Да, стига преброяването ви да е било точно. Мога да проверя дали някой допълнително се е явил по служба, но това ми се струва малко вероятно. Значи вие сте на мнение, че този някой е бил мъртвецът в килията?

— В момента не виждам друго обяснение — отвърна Пулър. — Освен ако вие не предложите свое.

— Нямам такова — призна Маккъчън.

— Налага се да поговорим с Люис и Дрейпър — каза Нокс.

— Предполагам, че капитан Макри вече ги е информирала за вас — каза Маккъчън. — Още днес ще уредя среща.

— Макри твърди, че в базата няма как да се появи човек, който не е ангажиран по служба — каза Пулър.

— Вярно е.

— А междувременно някой да е напуснал?

— Това е активна база, сър. Постоянно имаме назначения и преназначения. Едни пристигат, други си отиват. Имаме редовни военнослужещи, цивилни от Министерството на отбраната, чуждестранни курсанти, запасняци, контингент от ВВС…

— Да се спрем на чуждестранните курсанти — прекъсна го Пулър. — Бях забравил, че в базата има и такива.

— Има. Под надзора на Службата за международен военен обмен.

— Колко курсанти имате в момента?

Маккъчън включи настолния си компютър и натисна няколко клавиша.

— Четирийсет и пет към днес сутринта — обяви той.

— Някой да си е заминал наскоро? — попита Нокс.

Маккъчън отново се обърна към екрана.

— Един от Хърватия е заминал в деня на инцидента в затвора — обяви той. — Други няма.

— От Хърватия? — вдигна вежди Пулър.

— Страната е член на НАТО, а от миналата година и на Европейския съюз. Освен това поддържа контингент в Афганистан и по този начин ни помага в този размирен район. В замяна ние им предлагаме шанс да се обучават при най-добрите. Тяхната армия е недостатъчно финансирана, а оборудването и личният състав не са в най-добрата си форма.

— Името на този хърватин?

— Иво Месич.

— Колко дълго е пребивавал тук?

— Един месец.

— Познавате ли го лично?

— Да. Срещали сме се няколко пъти, включително и на бира. Мисля, че е добре момче.

Пулър извади една снимка от джоба си и я показа на старши сержанта.

— Това не е ли той?

На снимката беше мъртвецът от моргата на Форт Левънуърт.

— Не. Твърдо не е той.

— По всяка вероятност присъства в базата данни — каза Нокс. — Ако беше той, това със сигурност щеше да е отбелязано в тях.

— Точно така — каза Маккъчън. — Плюс задълбочена проверка на биографията му и всичко останало. Чуждестранните военнослужещи имат акредитация, която обаче е на по-ниско ниво от ОКД. — Имаше предвид „Общата карта за достъп“, ползвана от щатните служители. — Разбира се, тя се издава само на хора, които са щатни военнослужещи в своите страни — точно като Месич.

— Тоест тези хора имат право на достъп през порталите „Ханкок“ и „Шърман“, но не и през официалния вход?

— Точно така. Като служителите на Министерството на отбраната.

— А знаем ли дали Месич се е прибрал в Хърватия? — попита Нокс.

— Нямам отговор на този въпрос, но мога да проверя. — Маккъчън посочи с пръст снимката, донесена от Пулър, и отново повтори: — Но това не е той. — След което завъртя монитора към гостите си и им показа снимката на екрана. — Това е Иво Месич.

Пулър изчете информацията от досието.

— Наистина не е нашият човек — обади се Нокс. — А и в досието му пише, че наближава петдесет.

— Има чин полковник в хърватската армия — добави Маккъчън.

— Датата на заминаването му била ли е уточнена предварително? — попита Нокс.

— Да, както и на всички останали — каза старши сержантът, отново взрян в екрана. — Но тук виждам, че Месич си е тръгнал няколко дни по-рано. В досието пише, че е получил заповед да се прибира.