Дэвид Балдаччи - Бягството

Няколко минути по-късно спряха пред щаба на 15-а бригада, влязоха вътре и бяха отведени в кабинета на Маккъчън.

Старши сержантът се надигна иззад бюрото си, облечен в бойна униформа с универсална камуфлажна шарка, която, гледана през прибор за нощно виждане, изчезваше. Високите технологии в действие. Материята минимизираше инфрачервения силует, но едновременно с това бе оборудвана с маркери, които идентифицираха своите в бойната зона. Всичко това обаче не й пречеше да изглежда ужасно. Поради лошата кройка войниците я наричаха „пижама“ и тя действително не стоеше добре на никого, включително и на най-големите атлети. Сивият цвят изпъкваше при почти всички бойни условия, може би с изключение на бетонните паркинги, където едва ли се водят много битки, а платът беше скроен толкова зле, че се закачаше по всевъзможни неща по време на патрулирането — един потенциално фатален недостатък.

Тази грешка струваше на армията повече от пет милиарда долара и щеше да струва още четири, ако някой направеше опит да я поправи, въпреки че въпросната униформа беше в употреба по-малко от десет години. Но докато това се случеше, универсалната камуфлажна шарка щеше да бъде задължителна, нищо че беше боклук. Все пак бойците нямаше как да ходят голи.

Върху левия ръкав на Маккъчън беше пришито парче плат с буквите ВП. Нашивките му представляваха два кръстосани златни пистолета „Харпърс Фери“, модел 1805 г. — първото подобно оръжие в американската армия. Под тях бе изписано мотото: „Дълг, справедливост и вярност“.

Маккъчън беше прехвърлил четирийсет и беше висок почти колкото Пулър, но с десетина килограма повече, основно мускули. Косата му беше късо подстригана, а от цялата му фигура се излъчваше силата на шампион по коремни преси и лицеви опори. Размениха си ръкостискания, след което Пулър посочи нашивките му и одобрително каза:

— Винаги съм бил на мнение, че е добре, когато човек живее съобразно това мото.

— Чух, че сте се издигнали в кариерата — усмихна се Маккъчън, покани ги да седнат и се върна зад бюрото си. — С какво мога да ви помогна?

Пулър обясни накратко целта на посещението и старши сержантът каза:

— Бях инструктиран, разбира се. Отрядът, откликнал на ситуацията в затвора, беше съставен изцяло от военни полицаи от Четирийсети и Седемстотин и пети батальон. Четири взвода, плюс командира и помощника му.

— Сто трийсет и двама души? — попита Пулър.

— Плюс капитан Люис и сержант Дрейпър — отвърна Маккъчън.

— Тоест сто трийсет и четири, нали така? — попита Пулър, приведе се напред и добави: — Но как ще обясните факта, че видеозаписите от въпросната нощ показват сто трийсет и петима, слизащи от камионите?

— Невъзможно! — смаяно прошепна Маккъчън. — Не виждам как би могло да се случи. Комплектувахме четири взвода, всеки от тях в състав трийсет и трима бойци, както изисква уставът тук, в Левънуърт. Ситуацията във ФВЗ беше потенциално кризисна, но ние не прибягнахме до извънредни подкрепления. Четири взвода, една рота. Както го изисква уставът. Вие добре знаете това.

— Но въпреки това в периметъра се появява един човек повече — изтъкна Пулър.

— Възможно ли е да сте сбъркали при броенето? — попита Маккъчън.

— Поне десет пъти изгледах записа на забавена скорост. Същото направи и присъстващата тук Нокс.

Маккъчън спря поглед върху нея и тя кимна.

— Вярно е.

— Много е вероятно при тази ситуация да не е била извършена поименна проверка — добави Пулър. — Четири взвода в шест различни камиона посред нощ. Кой би обърнал внимание на един човек повече, особено ако е облечен в пълна щурмова униформа? Освен това хората са били подложени на допълнително напрежение от спешното вдигане под тревога.

— Наистина бяха — призна Маккъчън. — Самият аз не бях дежурен, но веднага ме извикаха по телефона. Трябваше спешно да попълним ротата и да я изпратим в затвора.

— Кой издаде заповедта за сформиране на четирите взвода? — попита Нокс.

— Полковник Тийг.

— Командирът на бригадата, преди да бъде изпратен в принудителен отпуск? — каза Пулър.

— Който е съвместявал и длъжността комендант на затвора, нали? — добави Нокс. — Той бил ли е там през въпросната нощ?

— Да. Когато резервното захранване спряло, всички чули стрелбата и експлозията, а той се обадил по пряката линия и заповядал изпращане на ротата.

— А този шум е дошъл само от Зона три, нали? — попита Пулър, изчака кимването на Маккъчън и добави: — И източникът не е бил открит?