Дэвид Балдаччи - Бягството

— Да го разкарат някъде по-далече, за да не може да споделя това, което знае — довърши вместо него Нокс. — А и да няма отговор на въпроса кой е задигнал проклетите трансформатори! Проверих площадката. Боклуците са разчистени. Дори и да отидем там, няма да открием нищо.

Пулър се облегна назад, огледа заведението и отново се втренчи в лицето й.

— Още ли поддържаш мнението, че съм станал параноичен? — попита той.

Нокс вдигна глава да го погледне в очите.

— Може би не исках да повярвам, че това е възможно — тихо каза тя.

— А аз мислех, че в разузнаването съюзниците често се превръщат във врагове.

— Това е силно преувеличено, особено от пресата, филмите и телевизията.

— Май трябва да се съглася с теб — въздъхна той.

— Предполагам, че ще го направиш. А сега накъде?

— Към Форт Левънуърт.

— Какво ще търсим там?

— Ще се опитаме да разберем как е станало така, че един човек без никакво отношение към въоръжените сили на САЩ, е бил включен в специалния отряд на военната полиция, а после е бил открит мъртъв в килията на брат ми. Заклевам се, че няма да мръдна от там, преди да получа отговор.

— Ами онези, които те отвлякоха и за малко не те убиха?

— Те са в състояние да ме изненадат само веднъж, Нокс. Ако се появят отново, едва ли ще оставя някой от тях да си тръгне. Предполагам, че мога да разчитам на теб да ми прикриваш гърба, нали? — изгледа я той.

— Нима трябва да питаш?

— Нямаше да питам, ако не бях преценил, че трябва.

— Да, можеш да разчиташ на мен — отвърна твърдо тя. — А ти ще прикриваш ли моя?

— Това го правя от деня, в който се появи, Нокс.

Благодарение на документите, издадени от Министерството на отбраната, Пулър и Нокс имаха право на достъп до базата през източния и западния портал, носещи имената на Ханкок и Шърман — отдавна мъртвите генерали на Съюза, прочули се по време на Гражданската война. Превърнат в основен вход, главният портал беше определен за външни посетители, новоназначени военнослужещи и за снабдяването.

Базата била основана през 1827 г. от полковник Хенри Левънуърт, който имал амбициите да я превърне в сигурен страж на тогава тесния и опасен проход Санта Фе. През 1832 г. била кръстена Форт Левънуърт, на негово име. Тогава той вече бил бригаден генерал. Случайно или не, базата никога не бе ставала обект на вражеско нападение, включително и по време на Гражданската война. Намираше се в центъра на страната и едва ли някога щеше да бъде атакувана, освен ако Съединените щати не се самовзривяха.

Влязоха през портала „Ханкок“. Пулър беше уредил среща с представителя на 15-а бригада на военната полиция, която отговаряше за сигурността на базата.

Нокс въртеше глава, за да разгледа улицата, по която се движеха.

— Близо двайсет и пет квадратни километра на разположение на армията — каза тя. — Шестстотин и петдесет хиляди квадратни метра застроена площ, разпределени в хиляда сгради.

— Петнайсет хиляди бойци, още няколко хиляди цивилен персонал, над осемдесет хиляди външни посетители годишно — добави Пулър.

— Тоест игла в купа сено — обобщи Нокс.

— Която ще открием.

— Откъде си толкова сигурен?

— Просто нямаме право на провал.

Той махна към една сграда, покрай която минаваха.

— Школата за офицери. Записах се в нея, след като получих повишение. Тя е част от Обединения армейски център.

— Форт Левънуърт, интелектуалното сърце на армията — иронично каза Нокс.

— През школата преминават почти всички майори от СВ, плюс много старши офицери и генерали — от Айзенхауер до Брадли.

— А това е щабквартирата на Деветстотин и втора група на военното разузнаване — махна към една внушителна сграда тя. — Отговарят за контраразузнаването на шест щата.

— Някаква връзка с АНС? — стрелна я с поглед Пулър.

— Трябва ли да знаеш?

— Нима мислиш, че щях да те питам, ако не трябва? — отвърна той.

— Боя се, че не мога да говоря за това. С кого от Петнайсета бригада имаме среща?

— Със старши сержант Тим Маккъчън — намръщено отговори Пулър.

— А пък аз си мислех, че ще ни препратят директно към най-големия шеф.

— Там е работата, че командирът на бригадата беше освободен след бягството на брат ми, а заместникът му се оказа зает.

— Ясно. И какво очакваш от тази визита?

— Приоритет номер едно е да идентифицираме мъртвеца. А приоритет номер две — да разберем как се е озовал в килията на брат ми.

— Не е ли много?

— Ако не искаш, със сигурност няма да получиш.