Дэвид Балдаччи - Бягството

Поведоха го надолу по улицата, където чакаше някакъв джип. Качиха го вътре, като преди това му запушиха устата и му покриха очите с превръзка. Китките му бяха стегнати с пластмасови белезници. Автомобилът потегли.

Той изчисли, че пътуването продължи горе-долу половин час, но това не му помогна да установи посоката или крайната дестинация, тъй като превозното средство спокойно би могло да се върти в кръг, за да го заблуди. В късния нощен час не се чуваха дори нормалните шумове на града. Но той беше сигурен, че отдавна са извън него. Джипът спря. Вратата се отвори и чифт ръце го измъкнаха навън. Под краката му заскърца чакъл. Принудиха го да изкачи няколко стъпала и го вкараха през една врата, която след това се затръшна. Бутнаха го да седне на стол и измъкнаха парцала от устата му.

Пулър зачака. Нямаше никакво намерение да започва разговора, който очевидно предстоеше, защото това би означавало да се превърне в труп.

Гласът прозвуча глухо, сякаш идваше изпод земята. Явно ставаше въпрос за дистанционна връзка.

— Трябва да призная, че всичко е много шпионско — каза гласът, очевидно променен по електронен път.

Звучеше като Дарт Вейдър, но от нискобюджетна продукция. Това може би ще се окаже полезно, помисли си Пулър, защото мъжът не изгаряше от желание да разпознаят гласа му.

Пулър запази мълчание и зачака. Всичко, което можеше да каже мъжът, щеше да е нова информация, която би могла да го насочи към нещо — разбира се, ако изобщо излезеше жив от тук.

— Не искам да ви заплашвам, агент Пулър — започна гласът. — Единствената ми цел е да пробудя патриотизма ви.

— Можеше да го направите и по телефона.

— Не, това би било неудобно. Предпочитам този метод.

— Отвличане?

— Нека го наречем „агресивна покана за среща“.

— Докато три пистолета ме държат на мушка, можете да го наричате както желаете.

— Вие разследвате бягството на Робърт Пулър от затвора. Надявате се да го върнете обратно, по-скоро жив, отколкото мъртъв.

Устата на Пулър остана затворена.

— Искам да знам какво сте открили до този момент. Разбрахте ли къде е?

— Не.

— А разполагате ли с обещаващи улики?

— Май съм пропуснал частта, в която ми заповядват да докладвам на някакъв глас.

— Сътрудничеството ви ще бъде от полза за всички.

— В моя свят не се работи така. Аз съм войник и изпълнявам заповеди. Никога не се отклонявам от тях.

— Значи няма да споделите резултатите от разследването си?

— За това трябва да се обърнете към командването на американската армия.

— Вие се надявате да заловите брат си жив, но аз ще ви кажа, че това е невъзможно.

— Защо?

— Просто е невъзможно — повтори гласът. — Ако няма да ни сътрудничите, ще ви помоля да се оттеглите.

— Имам заповед да разследвам, а аз изпълнявам своите заповеди.

— Имате достатъчно поводи, за да се измъкнете. Един от тях е заповедта да поемете разследването, която е в нарушение с всички военни протоколи. Не трябва да сте част от него и молбата ви да се оттеглите ще прозвучи доста убедително. Защото, по разбираеми причини, вашата обективност е компрометирана. В крайна сметка става въпрос за родния ви брат. Армията на Съединените щати страда от много пороци, Пулър, но неблагоразумието не е сред тях.

— А вие откъде знаете това?

— Оттеглете се, агент Пулър. Това е всичко, което се иска от вас.

— Независимо дали участвам или не, разследването ще продължи.

— Това не е ваша грижа. Ще се оттеглите ли?

— Не.

— Ще ви попитам още веднъж: ще се оттеглите ли?

Пулър не отговори. Нямаше какво да добави към това, което вече беше казал.

— В допълнение ще подчертая само още един факт: тук става въпрос за нещо далеч по-голямо от бягство на затворник.

— Обяснете, ако обичате.

— Това би означавало да ви разкрия повече детайли, отколкото съм готов да направя. Достатъчно е да ви уверя, че съм патриот. Доброто на страната винаги е на първо място за мен независимо от минали или бъдещи действия.

— Не уточнихте за коя страна говорите. Останах с чувството, че тя не е моята — каза Пулър.

— Вече ме увериха, че сте издръжлив и упорит, боец с чувство за чест. Това са великолепни качества за всеки в униформа. Страхувам се обаче, че тук става въпрос за изключение, което опровергава цялото правило. За последен път ще попитам: ще се оттеглите ли?

— Не.

— В такъв случай нещата са извън мой контрол.

— Сега май ме заплашвате, а?

— Не е само заплаха, агент Пулър. Страхувам се, че вече е факт.