Дэвид Балдаччи - Бягството

Изчака осем минути и бавно пое напред. Не след дълго стигна до магистралата и се огледа във всички посоки. Петнайсет секунди по-късно го видя. И изпита чувство на гордост, защото Джон крачеше по банкета, а ръцете му бяха свободни.

Някои хора пробуждат доверие при всякакви обстоятелства. Брат му беше един от тях.

Видя как Джон вади телефона от джоба си и започва да набира някакъв номер. Броени секунди по-късно той прескочи мантинелата и изчезна от другата й страна.

Няма нужда да ми благодариш, братле. Но оттук нататък трябва да внимаваш, защото положението ще става все по-лошо. Вярвай в мен, ако все още можеш.

Робърт настъпи газта и бързо се отдалечи.

Джон Пулър смени мотела за пореден път. С темпото, с което се местеше, много бързо щеше да изчерпа възможностите да си намери сравнително евтина стая в околността. Поигра известно време с Дезо, който приемаше промените далеч по-лесно от него. Ех, ако можеше и да говори. Котаракът му единствен беше видял убиеца на Дофри.

Пулър така и не разбра дали полицията е реагирала на обаждането му, но това вече нямаше значение. Изобщо не възнамеряваше да подава жалба, тъй като местните ченгета едва ли щяха да разберат нещо, а той държеше да не разкрива какво е научил.

Звънна на Нокс и я помоли да се срещнат на следващата сутрин в заведението, където бяха вечеряли.

Точно в седем Пулър зае място в тяхното сепаре. Тя се появи малко по-късно, облечена както обичайно в тъмен костюм с панталон и бяла блуза. Огледа се и го зърна. Докато крачеше към него, той си даде сметка, че му предстои важен избор: дали да й се довери или не. Защото въпреки откритото й поведение и начина, по който му показа белега си, той продължаваше да има резерви. Това вероятно се дължеше на факта, че често бяха злоупотребявали с доверието му.

Нокс седна насреща му и поръча кафе на минаващата покрай сепарето сервитьорка. Той изчака възрастната жена да се отдалечи, приведе се над масата и накратко разказа за неотдавнашните си премеждия. През цялото време внимателно я наблюдаваше и очакваше да познае дали е истински изненадана, или се преструва.

В крайна сметка стигна до заключението, че реакцията й е искрена. Същевременно си даваше сметка, че това, срещу което се е изправил, е толкова опасно и натежало от измами, че и най-малката грешка може да доведе до нещастие. Вече започваше да се съмнява в своите обикновено правилни заключения.

Тя го изненада още с първия си въпрос.

— Кой е стрелял по лампата? — попита. — Този човек ти е спасил живота.

— Изстрелите бяха повече от един — уточни Пулър. — Най-малко шест и това ме кара да си мисля, че е стрелял с автомат М4. Използвал съм го достатъчно често, за да запомня звуците, които издава. Но ти си права — неизвестният стрелец наистина ми спаси живота. Като преди това е проследил джипа, с който ме закараха там.

— Дали е следял теб или твоите похитители?

— Добър въпрос. За съжаление, не мога да ти отговоря.

— М4 е стандартно оръжие в армията.

— Така е, но се използва предимно от специалните части. Имах такъв, когато бях рейнджър. Той е широко разпространен и в пехотата.

— Мислиш ли, че тези хора са убили Дофри?

— Не знам. Възможно е. Но нещо в гласа ми направи особено впечатление.

— Какво по-точно?

— Че този човек не е просто престъпник.

— Защото е споменал, че мисли за доброто на страната?

— Но на коя страна, Нокс? Може би е свързан по някакъв начин с разузнаването.

— Американските разузнавателни агенции не отвличат хора, Пулър. Нито пък правят опити за убийство на федерални следователи.

— Сигурна ли си в това?

— Дори не мога да повярвам, че ми задаваш такъв въпрос!

— Наистина ли? След всичко, което се случи?

Тя не издържа на погледа му и сведе очи. След това почука с лъжичката по чашата си.

— Ако този човек действително е от разузнаването, вероятно работи за някой от враговете ни. Както ти сам спомена…

— Може би.

— Но трябва да имаш предвид и друго нещо.

— Какво? — изгледа я подозрително той. От тона й усети, че това, което ще каже, няма да е приятно.

— Ал Джордан, човекът от поддръжката, който е отговарял за изгорелите трансформатори…

— Говори ли с него? Разбра ли се кой ги е изнесъл?

— Опитах се да говоря.

— Какво значи „опитах се“? — втренчено я погледна той.

— Оказа се, че е преместен.

— Как така преместен? Къде?

— Не успях да получа ясен отговор.

— Но той работи в поддръжката от петнайсет години! Лично проверих досието му. Причината да го преместят може да бъде само една.