Дэвид Балдаччи - Бягството

Гласът заглъхна, заменен от дълбока тишина.

После се дочуха приближаващи стъпки, изщракаха затвори. Пулър моментално се стегна, мускулите на крайниците му се подготвиха за това, което предстоеше.

После превръзката на очите му падна. Той инстинктивно примигна няколко пъти, за да нагоди очите си към ярката светлина. Миг по-късно усети дулото на пистолет, опрян в слепоочието му.

После стъклата се пръснаха от залп куршуми, а лампата на тавана угасна.

Пулър и мъжът до него замръзнаха за момент, а този с пистолета се обърна към прозореца, от който бяха дошли изстрелите. Това беше мигът, от който се нуждаеше Пулър.

Той скочи на крака, хвърли се странично към мъжа с пистолета и заби рамо в гърдите му. Кости, мускули и хрущяли се сблъскаха. Пулър беше по-висок от противника си и с двайсет килограма по-тежък. И двамата отхвръкнаха назад и Пулър използва този миг да заклещи с крак бедрото на мъжа, а с другия си крак да натисне прасеца му в обратна посока. Мъжът нададе силен вик, когато капачката на коляното му се натроши. Проснаха се на пода и от инерцията се плъзнаха по гладките дъски. Главата на противника му се блъсна в стената и ударът го зашемети.

Но китките на Пулър все още бяха вързани на гърба. Макар и едър, той беше много гъвкав и се сви така, че тялото му да се промуши между ръцете. После грабна преобърнатия стол, завъртя го във въздуха и го заби в гърдите на втория мъж, който летеше към него в тъмната стая. Мъжът успя да произведе два изстрела наслуки, след което се блъсна в масата и рухна на пода, едва дишащ и скимтящ от болка.

Пулър коленичи до първия, претърси джобовете му и прибра пистолета и мобилния си телефон. После грабна стола и го запрати в прозореца. Секунда по-късно прелетя през дупката и се приземи на няколко метра от сградата. В следващия миг вече беше на крака. Избра пътя си за по-малко от три секунди. Когато бягаш от хора, които искат да те убият, няма перфектно решение. Всичко е действие.

Хукна напред. Целта му беше да стигне до близкия завой и да изчезне от полезрението на похитителите си.

Минута по-късно от сградата се появиха двамата мъже и започнаха да се оглеждат за доскорошния си пленник. Не го видяха и се затичаха към чакащия наблизо джип. Качиха се и потеглиха, но джипът започна да поднася. Спряха, изскочиха навън и сведоха невярващи погледи към нарязаните гуми.

Робърт наблюдаваше всичко това от храстите вдясно от къщата. Именно той беше стрелял през прозореца, за да пръсне ярката крушка, която светеше в стаята. С пистолет това би бил един доста труден изстрел, но автоматът му вършеше отлична работа на близки разстояния. Беше преценил, че тъмнината ще донесе сериозно предимство на брат му, и остана на мястото си, докато не видя излитащия през прозореца стол, последван от едрото тяло на Джон. По-рано беше нарязал гумите на джипа.

После безшумно се приближи до пикапа си. Беше оставил двигателя да работи, защото искаше да избегне стърженето на стартера. След миг излезе на пътя и настъпи газта.

Робърт беше проследил брат си от мотела, където бяха открили тялото на генерал Дофри. След това търпеливо продължи да го следва и в крайна сметка стигна до мотела, в който беше отседнал Джон. Там стана свидетел на отвличането му от мъжете с черния джип, които го доведоха до тази къща. Не знаеше какво се случва вътре. Успя да долови някакъв глас, но не разбра какво говори. Не познаваше и хората, които бяха там. Направи бърз обиск на джипа, но вътре нямаше документи за регистрация и собственост.

Би могъл да атакува директно, но прецени, че шансовете му за успех са прекалено малки въпреки брутално ефикасното оръжие, което държеше в ръце. Освен това не искаше да застраши собствената си свобода и живота на брат си.

Знаеше, че Джон може да пробяга километър и половина за по-малко от шест минути, а стандартната за армията дистанция от три километра — за дванайсет. Погледна часовника си. Не след дълго брат му щеше да стигне до магистралата, междувременно освобождавайки се по някакъв начин от белезниците, с които бяха вързани китките му. След това щеше да бъде в безопасност, тъй като със сигурност не беше забравил да прибере пистолета си.

Робърт отби вдясно и спря на банкета. Направи го по две причини — да провери дали някой не преследва брат му и да му осигури време да стигне до магистралата. Даваше си сметка, че ако го подмине, ще пробуди следователските инстинкти на Джон. Той щеше да запомни номера на пикапа, марката и модела, плюс всичко останало, свързано с човека зад волана. А Робърт беше сигурен, че брат му ще го разпознае въпреки старателната дегизировка.