Дэвид Балдаччи - Бягството

— На коя дата?

— В деня, в който е заминал.

— Значи непосредствено преди инцидента във ФВЗ?

— Точно така.

Пулър и Нокс си размениха многозначителни погледи.

— Как е заминал?

— Моля? — с недоумение попита Маккъчън.

— Някой го е закарал до летището или е разполагал със собствен превоз?

— О, ползваше кола под наем.

— Можем да проверим дали я е върнал — каза Нокс.

— Но мъртвецът не е Месич — напомни им Маккъчън. — Какъв е смисълът на подобна проверка?

— Колко стаи проверявате, когато търсите врагове в някоя къща в Кабул? — попита Пулър.

— Всичките, разбира се — бързо отговори Маккъчън.

— И аз правя същото в своята работа.

Двамата стояха пред портала „Шърман“ на Форт Левънуърт. Вече бяха проверили „Ханкок“, но без резултат. Месич не си беше тръгнал оттам. Резултатът при „Шърман“ беше обратен — и двамата часови си спомняха много добре хърватския офицер.

— Не изглеждаше особено щастлив — каза единият. — Попитах го какво има, а той отвърна, че съжалява за отпътуването си, защото тук му харесвало.

— А защо изобщо е разговарял с вас? — поинтересува се Пулър. — Можел е просто да ви покаже пропуска си и да отмине.

— Разбира се — рече вторият часови. — Но ние се познавахме от базата. Веднъж дори играхме заедно билярд в един от местните барове. Беше симпатичен човек. Спря колата на бариерата да размени няколко думи с нас. В този час на деня трафикът е слаб и зад него нямаше никой.

— Колко беше часът? — попита Нокс.

— Бих казал някъде около осем вечерта — отвърна първият. — Освободилите се от наряд вече си бяха тръгнали, а останалите вечеряха по това време или си почиваха. Той каза, че трябва да хване самолета от Канзас Сити. Щял да стигне до Хърватия след няколко прекачвания.

— От Канзас Сити до Загреб няма директен полет — уточни другият, а после с усмивка добави: — Беше готин. Никога не е създавал проблеми.

— Да сте забелязали нещо необичайно в поведението му? — попита Пулър.

— В смисъл?

— Нещо странно — обади се Нокс.

— Нищо странно. Държеше се както винаги.

— Какво означава „както винаги“?

— Беше си забравил нещо. Той е от хората, които вечно си забравят нещата.

— А как реагира, когато установи това? — попита Нокс.

— Пали гумите и се връща да го вземе — отвърна с лека усмивка вторият часови.

— А какво си беше забравил в онази вечер?

— Паспорта, можете ли да си представите? — рече първият. — Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще му прилошее. Защото без паспорт не може да напусне страната, нали?

— И вие му позволихте да се върне, така ли?

— Разбира се. Пропускът си беше у него.

— Докъде беше стигнал, преди да се върне на бариерата?

Първият часови извърна глава нагоре по пътя.

— Може би до онзи завой — посочи с ръка той, после докосна брадичката си и замислено добави: — Искам да кажа, че го изгубихме от поглед. Каза, че си е забравил паспорта в квартирата и отива да го вземе.

Пулър погледна към завоя. Всяка кола, която стигнеше там, нямаше как да бъде видяна от бариерата.

— Не претърсихте колата му, нали? — попита той. — Нито на влизане, нито на излизане?

— Не. Превозните средства без пропуски се претърсват на портала „Грант“ при „Метро“ и Седма улица. Тук не се прави. Само на официалния вход. Затова повечето хора с временни пропуски го избягват.

— А вие го видяхте за последен път при второто му напускане на базата, така ли?

— Да — потвърди първият часови, а колегата му само кимна.

— Благодаря — рече Пулър, обърна се и тръгна към завоя.

Охраната прехвърли любопитството си върху Нокс, която остана на място.

— Какво става тук? — попита вторият часови.

— Когато разберем, едва ли ще го споделим с вас — отсече тя и забърза след Пулър.

Настигна го след трийсетина метра и двамата продължиха да крачат заедно към завоя.

— И така, какво ти е мнението, Пулър?

Той отговори едва след като стигна завоя и се обърна да погледне назад.

— Никаква видимост откъм будката на охраната. Освен това е било тъмно.

— Тоест?

— Тоест нашият човек може да е чакал някъде тук и да се е качил в багажника на Месич след първото му минаване през бариерата. Така влиза в базата. Някъде там се покрива и чака, докато във ФВЗ вдигнат тревога. След това се присъединява към някой от четирите взвода, прониква в периметъра и свършва мъртъв в килията на брат ми.

— Къде точно може да се покрие, без да бъде забелязан? Особено пък в бойна униформа?