Дэвид Балдаччи - Бягството

Но тогава кой, по дяволите, е той? И как се е озовал в моята килия?

Той отново се взря в снимката. Много години от живота му бяха минали в изследване на микроскопични детайли, в търсене на някаква прашинка в планината от цифрови данни. На практика беше нещо като златотърсач от XXI век, но с тази разлика, че инструментите, които използваше, бяха компютър и сложна търсачка.

След това забеляза нещо, което механично прехвърли в мозъка си, а той на свой ред потърси нужната информация в паметта му. Погледна снимката с възобновена енергия и нова перспектива.

Сбъркал съм очертанията на брадичката. В килията наистина беше тъмно, но това не ме оправдава. Грешката е факт, но аз нямам право на такива. Линията на челюстта беше по-ъгловата и малко груба. Очите бяха по-хлътнали, челото — малко по-широко, а носът по-остър.

Бързо нанесе съответните корекции. Когато свърши, се облегна назад и погледна новия образ.

Нищо чудно, че не се появи в никоя американска база данни. В нито една.

Беше изследвал много подобни лица в кариерата си. И постепенно бе станал експерт в определянето на произхода на хората по техните черти. Този човек беше източноевропеец, и то вероятно от балканските държави. Но не грък, турчин или албанец, а по-скоро славянин. Босненец, хърватин или сърбин. Но как един мъж от славянски произход се промъква в ударния полицейски отряд, който трябва да овладее кризисната ситуация в единствения американски военен затвор със строг режим?

Робърт се облегна назад и затвори очи, след което предприе мислено пътешествие из Форт Левънуърт. Едно място, което беше посещавал често и познаваше много добре. Макар да се числеше към ВВС, тясната му специалност налагаше редовно да работи с останалите родове войски. Освен това именно във Форт Левънуърт се намираше щабквартирата на Деветстотин и втора група на военното разузнаване.

Изключи фотографската си памет, но мислената му обиколка продължаваше и не след дълго му предложи отговор. Той отвори очи.

Международната военна школа във Форт Левънуърт. Този човек беше дошъл от там. Помисли още малко. Не, това беше изключено. Никъде в новините не се споменаваше, че мъртвецът в килията му е бил идентифициран. Ако наистина е бил в школата, снимката и отпечатъците му трябваше да се намират в съответните бази данни. Или го бяха идентифицирали, без да обявяват публично този факт, или не бяха успели — нещо, което означаваше, че има пропуск в разсъжденията му.

Отново затвори очи. Не, имаше и друга възможност. Чужденците, дошли на обучение, би трябвало да разполагат с пропуски, позволяващи им да избягват преминаването през главния портал. А това означаваше по-свободен достъп, без претърсване на превозното средство. Тоест един чужденец спокойно би могъл да вкара онзи, който беше намерил смъртта си в неговата килия.

Човекът, който бе имал задачата да го ликвидира. Робърт разбра това в момента, в който вратата на килията се отвори. Да, със сигурност беше тъмно. Но той имаше чувството, че нещо не е наред още от самото начало. Вярно, че бурята би могла да прекъсне основното електрозахранване. Но резервното? Той знаеше, че генераторът работи на природен газ, който получава от дълбоко заровени под земята тръби и следователно е недосегаем за природните стихии.

Шансът двете системи едновременно да излязат от строя беше нищожен. А и поведението на непознатия беше повече от подозрително. Той влезе в килията и затвори вратата след себе си — първият признак, че нещо не беше наред. Вторият беше ножът с назъбено острие, който се появи в ръката му. Пулър го видя на светлината на челника, вграден в каската му.

И съответно не му даде възможност да го използва. Обезоръжи го с едно светкавично движение, а след това го сграбчи за тила.

Краят настъпи бързо, благодарение на уроците, които беше получил от брат си.

За мой късмет беше колкото мен на ръст и тегло и никой не беше помислил за възможностите, които ми се откриваха. Дори за секунда, сигурен съм в това. Изобщо не са си представили, че мога да го убия, а след това да избягам, като оставя трупа му в килията.

Но въпросите продължаваха да са много и той нямаше отговор на всички.

Защо да ме убиват точно сега? Кой има интерес от това? И кой е в състояние да проведе такава акция зад стените на военния затвор?

Облегна се назад. Знаеше, че частта от мозъка, която отговаря за емоциите, породени от болка, е предната цингуларна кора. Интересното беше, че тя не правеше разграничение между психическата и физическата болка. Оттук и фактът, че можеше да бъде задействана както от разбито сърце, така и от счупен крайник.