Дэвид Балдаччи - Бягството

— Униформата вероятно е била скрита в раница. В базата има хиляди бойци, които малко или много си приличат, особено когато носят щурмова униформа. Подходящите за укритие места също не са малко. Убеден съм, че Месич предварително е избрал едно от тях и го е закарал право там. Може би в някоя църква или параклис, които в осем вечерта със сигурност са били празни.

— Няма логика — поклати глава Нокс. — Дори не знаем дали Месич е бил замесен.

— Защо си е тръгнал по-рано? Заповед от родината? Какво толкова се е случило в Хърватия, че да го привикат преждевременно? При това точно в деня, в който синоптиците прогнозират буря?

— Но тук възниква въпросът защо този човек е проникнал в ударния отряд, ако изобщо го е направил? Каква е причината да се появи в затвора?

— Поразсъждавах и на тази тема.

— И?

— Мисля, че мисията му е била да ликвидира брат ми.

— Нима! Това пък откъде го измисли? Мисия?

— Точно така — каза Пулър. — Става въпрос за внимателно планирана операция. Този човек неслучайно е влязъл тук. Имал е задачата да убие брат ми.

— Но в крайна сметка самият той е бил убит.

— Защото брат ми го е изпреварил.

— Не виждам връзката — поклати глава Нокс.

— Преди спирането на тока брат ми чете книга в килията си. Това личи от езика на тялото му. За него нощта е като всяка друга. Не е напрегнат. Просто чака да заспи с книга в ръка.

— Но след това токът спира — бавно каза Нокс.

— И адът се отприщва. Стрелба, експлозия и прочие. Които в действителност изобщо не са се случили.

— А брат ти?

— Той е невероятно умен. Според мен е разбрал какво става и е бил готов да посрещне нападателя си.

— Едната ръка върху темето, другата на тила и щрак — каза Нокс. — Значи наистина си го научил на тази хватка?

— Да, научих го.

— Но ако това е вярно, защо брат ти решава да избяга? Използва дрехите на нападателя си, качва се в един от камионите за Левънуърт, а после изчезва?

— Да погледнем нещата от неговата гледна точка. Той току-що е убил човек, без да знае, че жертвата му няма нищо общо с военната полиция. И въпреки това е усетил намеренията му. Но кой ще повярва на подобна версия? Ако остане в килията си с трупа в нея, смъртната му присъда изглежда сигурна. Няма никакво значение, че в този затвор не са изпълнявали смъртни присъди от шейсетте години насам.

— Но те ще разберат, че мъртвият няма нищо общо с ВП — отбеляза Нокс.

— На кого му пука? Има убит човек. Ти може би не знаеш, но някои хора бяха убедени, че брат ми е трябвало да получи смъртна присъда за предателството си. С ушите си съм чувал подобни мнения. Тези хора едва ли биха пропуснали шанса да му издействат такава присъда.

Нокс замълча, обмисляйки чутото.

— Признавам, че не откривам очевидни пропуски в логиката ти, но въпреки това имам усещането за нещо сбъркано в нея — каза най-сетне тя. — Например каква е връзката със смъртта на Дофри?

— Може би никаква.

— А защо един хърватски офицер ще вкарва убиец в американска база?

— Бих искал да е тук, за да го попитам. Разбира се, ако все още е жив.

— Мислиш, че изобщо не е стигнал до Хърватия?

— Според мен дори не е заминал за там. А сега ела да се повозим, Нокс. Искам да ти покажа нещо.

— Важно ли е?

— Много.

Пулър седеше на предния капак на колата си на паркинга на Националното гробище във Форт Левънуърт. На изток от него течеше река Мисури, отвъд която се простираше щатът Мисури. Малко по на север реката правеше широк завой, който имаше извивките на камбана. Там се намираше военното летище „Шърман“.

Изправена на крачка от колата, Нокс любопитно го наблюдаваше.

— Какво всъщност търсим тук? — попита тя, плъзгайки поглед по белите надгробни камъни, под които лежаха повече от трийсет хиляди души.

— Това гробище е създадено от Линкълн през хиляда осемстотин шейсет и втора година, когато северняците са губели битките в Гражданската война. То е първото от дванайсетте национални гробища, които са изградени от него.

— Ясно. А причината за този малък урок по история?

Пулър се плъзна от капака и краката му опряха в земята.

— Той е знаел, че конфликтът ще бъде тежък и продължителен, но победените не строят гробища. Президентът на една изтощена и разпокъсана страна не гради нищо национално, ако не вярва, че ще спечели войната и страната ще бъде обединена.

— Линкълн със сигурност е бил решителна личност — каза Нокс, все още объркана от думите на Пулър.