Дэвид Балдаччи - Бягството

— Ако се беше появил преди мен, сега със сигурност ти щеше да лежиш по корем, опитвайки се да обясниш какво е станало — каза тя. — Или щеше да си мъртъв.

— Изключено — поклати глава той. — Преди всичко защото изобщо нямаше да ми хрумне незаконно влизане.

— Е, няма как да върна назад нещата.

Пулър пристъпи към прозореца. Пред къщата спряха две полицейски коли и една линейка.

— Сега ти командваш парада, Пулър. Как мислиш да постъпиш?

— Мамка му! Ставай, Нокс.

Тя бавно се подчини и го погледна въпросително. Той мълчаливо й подаде пистолета.

— Признавам, че съм изненадана — каза тя. — Мислех си, че ще ме хвърлиш на вълците.

— Все още мога да го направя.

— Какво ще им кажем? Истината е, че влязох тук незаконно, и то въоръжена. Може да изглежда, че Макри просто е искала да защити себе си и дома си, а аз съм я застреляла.

— Ще им кажем истината.

— Като нищо ще да бъдем обвинени в нахлуване с взлом.

— Не. Първоначално ти почука и натисна звънеца. Нали й се представи със служебните си документи?

— Абсолютно. Тя знаеше коя съм, но въпреки това стреля.

— Добре. Придържай се към моите думи.

Отначало полицията беше скептична, но показанията на Пулър бяха твърди и убедителни, както и тези на Нокс. Техните правомощия имаха голяма тежест пред местните власти, които добре знаеха за последните събития във военния затвор.

— А какво ще правим с тялото? — попита единият от полицаите, свел поглед към Макри.

— Тя е армейски капитан на активна служба, застреляна в дома си. Това означава, че случаят несъмнено е под юрисдикцията на ОКР. Ние го поемаме с ангажимента, че всичко ще бъде съхранено.

— Не съм много сигурен в това — колебливо каза по-възрастното ченге.

— В такъв случай вашите началници ще се свържат с моите, след което всичко ще бъде наред. Засега тялото остава в къщата и нищо няма да се пипа.

В крайна сметка полицаят кимна и измъкна мобилния си телефон.

— Това е далеч над правомощията ми.

Един час по-късно ченгетата отстъпиха мястото си на екипа криминолози от ОКР, който пристигна от Форт Левънуърт. Те направиха подробен оглед на местопрестъплението, след което прибраха тялото в найлонов чувал и го изнесоха на носилка.

Пулър им помагаше, а Нокс отиде да чака в съседната стая по изричното му настояване.

Агентите свършиха работата си и напуснаха къщата. Пулър и Нокс останаха сами.

— Криминолозите ще потвърдят абсолютно всичко, което ти казах, Пулър — увери го тя.

— Криминолозите могат да правят много неща, но не и това, Нокс — поклати глава той. — Поне не изцяло.

— В следващата секунда щях да съм мъртва! — разпалено отвърна тя. — Беше на кантар — или аз, или тя. Какво друго би могло да бъде?

— Например, че се появяваш тук, за да ликвидираш Макри и да й затвориш устата.

— Охо, значи вече ме подозираш не само в съучастие в някакви тъмни дела, но и в предумишлено убийство?

— Аз не те познавам, Нокс. Ти почука на вратата ми, но това не означава, че си спечелила моето доверие.

— Нито пък ти си спечелил моето.

— Така ли? А кой не позволи на ченгетата и агентите на ОКР да те арестуват? Кой ти върна оръжието и потвърди версията ти? Кой не пожела да ти сложи белезниците, които всеки друг на мое място би ти щракнал? Наистина ли нищо от това не затвърди доверието ти в мен?

Гневът бързо я напусна, заменен от притеснение.

— Наистина ценя всичко това, Пулър. Евентуалният арест нямаше да ми се отрази добре.

— Естествено, че нямаше. Но това се отнася и за тези, които стоят зад теб в УРС, а те никак не са малко.

Последните му думи бяха чиста провокация.

Нокс се отпусна на близкия стол.

— Много мислих върху това, което каза на гробището — каза тя и го погледна насмешливо. — Признавам, че аналогията с братята Къстър беше повече от оригинална.

Пулър се облегна на стената в очакване да чуе продължението.

— Какво знаеш за съдебния процес срещу брат ти?

— Нищо. Беше обвинен в държавна измяна и съответно осъден. Не знам нищо повече.

— Но бягството на брат ти е изнервило доста хора от средите на разузнаването.

— Това ми е ясно и без да ми го напомняш.

— Имам чувството, че не биваше да ти казвам всичко това.

— Много неща не бива да се правят.

— Дойдох тук не само заради твоите записки по разследването, а и за още нещо.

— Какво нещо?

— Открихме и проследихме няколко депозита в сметка на Каймановите острови, която капитан Макри си е открила преди месец. Общата сума е един милион долара.